Спайдърменски план за спасяване на света

Продължава от Подводница в океана

Времето беше мрачно и от време на време се чуваше по едно бум тряс тратата, бум тряс татата.
Момченцето Тео и тигърчето Тео се прегърнаха и се завиха под юрганчето с картинка на Спайдърмен.
– Страшно е, а! – затрака с плюшените си зъбки тигърчето, но понеже бяха плюшени, не се чу никакъв звук.
– Май да. – прегърна го и момченцето Тео. Тео имаше само два три зъба в малката си уста и не можеше да трака с тях.
Въпреки това настъпи ужасен тракащ страх и студ. Приятелите се завиха още по-добре в завивките, но отново взеха да чуват:
– Бум тряс трататата, Бум тряс трататата... троп-троп-троп-троп-троп... Плииис, тряс.
– Чудовище? Акула? Чудовище? Акула? – взе да брой тигърчето – беше включило всичките си крака и опашката дори. Падна се чудовище!
– Значи сме в търбуха на чудовище! – оповести тихо той.
– Акулата да не би да не е чудовище, зачуди се момченцето?... В каквото и да сме все е чудовище, щом издава такива чудовищни звуци.
– Мда, и какво ще правим? – тигърчето се сгуши още по-близо до момченцето.
– Предлагам да си стоим тук и да не мърдаме. Така ако не ни е изяло вече това чудовище, може да не ни види, а пък ако ни е изяло, може да ни изплюе на брега.
– Прав си! Ще си стоим тук и няма да мърдаме!
– Ами ако през това време чудовището изяде всичките ни плюшени приятели, мама, татко, баба, дядо и ... и като се събудим сме сам сами на този свят.
– Сам сами с чудовището! – поправи го Тео.
– Ужаааааас!!! Ужаааас!!! – разпищя се тигърчето.
– Не викай, не викай... ще ни чуе. – дръпна го за опашката момченцето.
– Все пак май е по-добре да започнем мисия за спасяване на света, отколкото да стоим завити под този юрган. И то с картинка на Спайдърмен. – след дълго мълчание, треперене, тракане със зъби и пак треперене – каза момченцето.
Тигърчето не смееше да си отвори очите и опашката му подскачаше сама насам натам – толкова го беше страх... но някак си успя да отвори едното си око, после другото и погледна Теодор.
Размърда мустачки и каза:
– ММММай... си .... пппррааав! ДДааа вввзееемммеем дда сссее зззаеемммем с ммиисиия ззза спппассяване нааа сссввееееттааа.
– Абсолютно! Ние сме супер герои и ще успеем – уверено каза момченцето. Но ни трябва план.
– ККкааакккъъъвв щеее ддда ее ттттоизззи пплааан, пппреееедллагаммм ддда не ее ииззлииизззааммме оттт ттууук.
– И аз така мисля! Първо ще стоим тук и ще събираме сила от Спайдърмен и ще мислим плана... после... после ще го измислим... храс, прас, ще убием чудовището и ще спасим света. Нали така се прави?
– Ммммааай ддддаааа! Пппрррааааввв сииии!
– Прав съм я, ти да си гледал филмче, в което Спайдърмен не убива чудовището? Няма такова!
– Неееее. – потвърди тигърчето.
– Значи? – вдигна вежди момченцето.
– Знааааачи щщщщще съъъъббббираааааме сиииилииии.
– Абсолютно! Стоенето под юргана е не от страх, а част от плана за спасяване на света.
– Ддддаааааа!
– Да се заемем със спасяване на света. – Обяви Теодор и двамата приятели се сгушиха под юрганчето на Спайдърмен, да събират от силите на супер героя, за да могат да спасят света.
И докато събираха сили, неусетно задрямаха.