Най-сладкото време

Щом се събуди изведнъж тигърчето разбра, че има нещо различно във въздуха. Миришеше на канела и се усещаше някаква промяна. Въздухът като че ли трептеше празнично, миришеше на празник и явно трябваше да е празник.
Каква ли? Каква е промяната? – питаше се Тео.
Всички други спяха – кой на стола, кой на етажерката, кой в коша. Теодор пък беше завзел почти цялото детско креватче и сънуваше ли сънуваше – явно нещо сладко, защото от време на време примляскваше блажено и се усмихваше. А тигърчето не го свърташе на едно място от чудене.
Накрая реши да събуди своя приятел Теодор.
– Ставай, ставай нещо се е променило? – задърпа го за завивката тигърчето.
– Какво, какво? Какво става? – ококори очи Тео.
– Ами и аз това се чудя? – отвърна приятелят му Тео. Не усещаш ли нещо различно?
– Акули... мирише ли на акули? Динозавли – може да са динозавли?
Момченцето се надигна и се огледа. Дрешките му бяха на скрина, играчките бяха къде ли не... Значи всичко си беше наред. И все пак, и все пак.
– Неее, мисля, че е нещо сладко... нещо не страшно... Нещо хубаво... но не мога да разбера какво точно – мърдаше уши тигърчето.
Навън беше светло. Светло, та чак бяло. Теодор скочи.
– Сняг, сняг...
В първия момент тигърчето не разбра, но после се сети какво беше това сняг.
– Скрежини, скрежини, скрежини... – викна и тигърчето.
В този момент влезе мама Лили и видя как двамата приятели бяха долепили нослета на студеното стъкло и гледаха ококорени и въодушевени.
Усмихна се и каза:
– Колко много сняг е навалял през нощта, ще излезем да поиграем, но преди това съм направила коледни курабийки.
– Курабийкишшшиии? – озадачено се опита да повтори думата Теодор.
– Коледа е скоро и трябва да се подготвяме с празничните сладкиши. Тази сутрин опитах да направя едни весели канелени човечета. Хайде да ги опитаме заедно. Ммммм – много са вкусни – каза мама Лили, гушна двамата Теовци и ги понесе към кухнята.
И там ги очакваше още по-голяма изненада, дори от скрежините навън. Освен, че кухнята ухаеше вълшебно. Цялата маса беше покрита с канелени човечета. Мама Лили ги беше украсила с копчета от захарни бонбони, с очи от стафиди и коси от шоколадови пръчици. Изглеждаха невероятно. Вълшебно. Приказно. Приятелите гледаха и гледаха и не смееха да отхапят.
Мама Лили ги подкани и им обеща, че скоро ще има и медена коледна къщичка с бонбони и елхички и звездички, защото Коледа е наистина много сладък празник и трябва да се посрещне подобаващо.
– Дядо Коледаааааа! Дядо Коледааааа ще дойде! – заскача Теодор. Той се зарадва много, защото се сети, че дядо Коледа идва и донася подаръци под елхата. Сега обаче разбра, защо Дядо Коледа е толкова огромен – защото много обичаше сладки меденки и топло мляко.
И Теодор много обичаше топло мляко с какао и шоколадови неща и веднага реши, че ще опита едно канелено човече. И после още едно канелено човече и още едно... и тогава се сети, че трябва да остави и за Дядо Коледа.
Дядо Коледа много работи по празниците и затова трябва да го подкрепяме със сладки и всякакви други вкусни неща.
Мама Лили беше много доволна, че нейният Теодор одобряваше предколедната закуска и въодушевено каза, че от днес започват да украсяват празнично къщата и обезателно трябва да напишат писмо на добрия старец, за да знае какви подаръци да донесе.
На Теовците много им хареса идеята. Те бяха истински щастливи и знаеха, че предстои най-прекрасното време в годината – Коледа – времето на вълшебните изненади.
Как хубаво звучеше... сладко като меденка К-О-Л-Е-Д-А!!!

Как се появи Тео?
Ден за шарена криеница