Големите страхове и малките тайни

Продължава от Ден на страшните маски

Прасето изобщо и не подозираше, че е казало най-голямата си тайна на възможно най-неподходящата плюшена играчка, маскирана като най-хрускавото зомби. А зомбито никак не се оказа добрата стара поизтъркана лилава крава, която по цял ден страдаше, че няма лилаво мляко.
А кое ли беше хрускавото зомби?
Прасето го разбра по много неприятен начин.
Хрускавото зомби разказа тайната на прасето на всички. Първо отиде при нещото маскирано като динозавър и му прошепна тайната на ухото. Динозавърът започна да скимти, да рита с крака и да се хили. До него дотича нещо като дебел скелет и то започна да се смее и да трака с кости. Зомбито хрускаше с крака и ръце и с два скока се озова при четири трола, които бяха решили да поиграят на „Не се сърди човече“ и след като им каза онова, което имаше да им казва – всички започнаха да тропат с крака и ръце и да се смеят. Единият трол изпусна зарчето и то се затъркаля незнайно къде под скрина, но всички забравиха, че играят на каквото и да било и се пръснаха във всички страни, за да разказват новината, която даже забравиха от кого са научили.
Така изведнъж цялата стая започна да шушука и да се смее. Само хрускавото зомби вървеше насам-натам и хрускаше – хрускаше бисквити и хрускаше с едни пукащи найлони, с които се беше увило цялото.
Прасето обаче никак не беше щастливо, защото вече цялата детска стая знаеше, че локвичката под прозореца не е направена от мама Лили, когато е поливала теменужките, а е дело на розовото прасе.
Прасето се сви в ъгъла и започна да плаче, защото играчките станаха много безмилостни и започнаха да му викат – „розовия пикльо, розовия пикльо...“
Други крещяха:
Праска с маска,
маска с праска
се изпраска.
Уж днес щеше да е много весел ден, а се оказа, че за розовото прасе се превърна в най-тъжния.
И розовият пикльо се разплака. Грухтеше си тихичко и дълбоко съжаляваше, че е споделил с хрускавото зомби нещо, което не трябваше никой да знае.
Отбеляза си на средното копитце никога повече да не споделя каквото и да е с някой, който е с маска.
На Теодор му стана много тъжно за прасето и се развика на всички:
– Не виждам какво смешно има, че прасето се е напишкало. И на мен понякога ми се случва... когато пия много вода, когато съм се заиграл и съм забравил и ако искате се смейте и на мен.
Теодор се беше маскирал като Супермен.
Тигърчето, което също не обичаше да тормозят някого несправедливо – веднага се присъедини към своя приятел и допълни, че въпреки че е много плюшено и никога не се напишква, смята че е абсолютна глупост да се подиграват на някого.
Сподели, че него пък го е страх от тъмното и затова понякога реве като лъв през нощта – не за да е страшен, а защото просто го е страх.
Плюшените играчки взеха да се озъртат насам-натам и да гледат в земята. Един по един почнаха всеки да споделя своите страхове и тайни. Стана ясно, че всеки има своите големи страхове и малки тайни.