приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Тео става барабанист

Тео става барабанист

Вергиния Генова | 2010-09-01

Продължава от Спасяването на драконовите люспи.

Дали драконовите люспи бяха вълшебни или малкият Теодор вече беше пораснал не се разбра точно, но от този ден нататък той започна да ходи и да тича. Обикаляше всяка стая, отваряше всяка вратичка на всяко изпречило се пред него шкафче. Скоро научи къде какво има из цялата къща.

Най-много обаче обичаше да се мотае в кухнята и да изважда тенджерите и тиганите. Подреждаше ги около себе си и вземаше няколко лъжици. И удряше ли, удряше. Звуците бяха невероятни. Толкова прекрасно дрънчащи и толкова прекрасно звучни. Така той започна да се учи да свири на барабани и твърдо реши, че когато порасне ще стане барабанист.
Тигърчето беше много въодушевено от новото занимание на Тео и  активно му помагаше. Скачаше от тенджера на тенджера и тропаше с капаците. Двамата бяха почти истински ударен оркестър. Оставаше само да измислят подходящо име и можеха да изнасят концерти.
Единственият проблем беше, че мама Лили незнайно защо саботираше репетициите им.
Винаги когато Теодор отваряше вратичката на шкафчето с тенджерите, изваждаха всички възможни ударни инструменти и започваха да репетират, мама Лили дотичваше и отново прибираше всичко.
Понякога започваше да вика и размахва ръце и отнасяше Тео в стаята му. Друг път завърза шкафчетата с ластици и трябваше да викат пирата папагал да превзема склада с музикални инструменти на абордаж.
Той много обичаше тази игра и с удоволствие късаше ластиците всеки път когато мама Лили ги слагаше. Никой не можеше да разбере защо тя толкова много се ядосва.
— Сигурно не обича музика. Може би като малка не й бяха пускали достатъчно музика. Играчките взеха да я гледат със съжаление. А татко Иван все казваше:
— Какво толкова! Малко шум… все пак в къщата има и дете.
— Шумът не е малко… — упорстваше мама.
— Може пък наистина да стане музикант! На татко металистчето!!! – татко Иван се радваше на Теодор и обеща, че ще му купи барабанче с дървени палки.
Мама Лили се ядосваше още повече, но тогава татко Иван я целуна и каза:
— Хайде, стига… ще му мине… Не е ли време да направим прощъпулник? Ако си избере барабан, обещавам ти, че ще направя специална звукоизолирана стая…
— Не се и съмнявам – усмихна мама Лили малко кисело – тогава ти пак ще грабнеш китарата.
— И още как? – ама признай си, че заради китарата ми обърна внимание в училище, а?
И двамата се засмяха.
 



Коментари
1 коментар

Тони Димитрова, 27 г.,

Публикувано на 08.08.2012

Сладка приказка.

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град