Пакост или лакомство

Продължава от Големите страхове и малките тайни

И тогава настъпи истинската веселба. Оранжевите патета се покриха с по една бяла носна кърпичка и се преструваха на духчета. Подлитваха насам-натам и викаха:
– Пакост или лакомство! Пакост или лакомство!
Папагалът маскиран, както се досещате като пирата Джо, кряскаше:
– Няяяяммааа лаккккомство, няяяммма! Елла си гггооо вззземмиии! Еллллаааа! И литваше на полилея, размахвайки една пластмасова клечка, която използваше за сабя.
Патетата, литваха и те, но понеже бяха по-тромави и не можеха да стигнат до полилея, затова само подскачаха, стремейки се да оскубят папагала за опашката.
Плашливите зайчета се престрашиха и започнаха да искат морковчета от лилавата крава, която се беше докарала като бостанско плашило и носеше пълна кошница с всякакви зеленчуци.
Зайчетата се бяха маскирали на седемте джуджета и тичаха след нея, а тя им подхвърляше по едно морковче. Беше много весело.
Розовата кукла пък се беше облякла като Снежанка и разбутваше всякакви гномове, вещици и таласъми. Искаше да види кой е нейният принц, за да може тогава да отхапе от червената ябълка, която държеше в ръката си и да припадне в ръцете му. Не й се щеше да припада по-рано и да изтърве празника, докато чака някой да я целуне и събуди.
Тигърчето реши, че не е добра идея да се маскира на животно, като по принцип така или иначе си беше едно великолепно животно, та било то и плюшено. Затова се маскира на момченце и се опитваше да ходи на два крака. Както се досещате пък Теодор се беше маскирал на приятеля си тигърчето и с удоволствие подскачаше на четири крака и въртеше опашката си.
Старият Мечо единствен само мърмореше, че тези празници ги е нямало преди време и защо не играят старите игри, ами измислят такива щуротии. Затова се затвори в коша и не поиска да излезе цялата вечер.
Това обаче никак не попречи на веселбата:
– Сърдитко Петко, празна му торбата! – изджавка кучето и изяде един кренвирш, направен, обвит като мумия.
Другите играчки бяха на същото мнение и много се забавляваха. Всеки оглеждаше костюма на другия и се опитваше да познае кой се крие зад маската.
Прасето се беше успокоило и хапваше шоколадови трюфели, само хрускавото зомби, тихомълком се скри под леглото. Съблече костюма и така никой не разбра – кой всъщност беше маскиран като хрускавото зомби. Всичкото, което се случи, че въпросният плюшен герой изпусна веселото парти и тайничко си обеща никога да не се подиграва на когото и да било. Та бил той и маскиран. А още по-малко да разгласява чужди тайни. Тъжно му беше, че в момента е останал без приятели, крие се в тъмното, а още по-тъжно му беше, че никой не забелязваше липсата му. Единствено се надяваше, че никой не го е познал и утре всичко ще бъде постарому.