Ден на страшните маски

Продължава от Горили на филии

Този ден се очертаваше да бъде един много приключенски и много щур ден. Започна се от сутринта. Първо папагалът се направи на привидение с една бяла пелерина. Кацна на полилея и започна да крещи:
– Тикви – микви, рикви, реликви, – всички вие сте тикви, тик-тик-тик-тттикви.
Това възмути голяма част от плюшените и неплюшените играчки, защото повечето от тях нямаха чувство за хумор, а още по-малко търпяха папагалът да им се подиграва.
Прасето каза:
– Първо тиквите са оранжеви, второ са кръгли – аз нито съм оранжево, нито съм кръгло.
– А ти си прост като тиква. – заджавка по папагала кучето.
Общо взето стана голяма дандания. Всеки обясняваше на другия колко голяма и кръгла тиква е.
Едно малко плюшено пате се заклати насам натам, защото беше на пружина и само питаше:
– Какво е кръгло, какво е кръгло... – но не се намери кой да му обясни.
Патето си повтаряше „кръгло като тиква, кръгло като тиква“... после започна да пита...„а какво е тиква, а какво е тиква..." и пак никой не му отговори.
Само се чуваше „ти си тиква, ти си кръгла тиква, ти си кръг, а ти си тъп“.
А папагалът полетя и още по-силно се развика:
– Аз съм привидение... приви... привидения... целонощно дение, бдение, забавлениеее.
– Хей, не се карайте – включи се в разговора и току-що събудилото се, винаги готово за приключения, тигърче. Хайде и ние да играем и да се маскираме.
Теодор веднага се ентусиазира и каза – „винаги готов“ и хвана тигърчето за опашката.
Другите се поококориха, позачудиха, позагледаха... дали е добре да се включват в тая игра, но накрая се съгласиха. И решиха, че днес ще е ден на страшните маски.
Докато се чудеха, кой на какво страшно чудовище да се маскира – половината плюшени играчки се изпокараха.
Зайчетата обясняваха на слона, че той и без маскировка си е грозен и страшен. Той се обиди и от своя страна им каза, че те пък са невидими и също е безсмислено да се маскират, защото така и така никой не ги забелязва. Караха се, сдобряваха се, дърпаха се и се мушкаха, но накрая почти всички се бяха маскирали.
Най-смешното беше, че не можеха да познаят кой кой е. Тигърчето помисли, че кучето, което се беше маскирало на крокодил е крокодилът, маскиран като динозавър.
А пък истинският динозавър се беше маскирал на крокодил. И така всеки се буташе в някой и питаше – това ти ли си, това ти ли си?
Прасето сподели една своя голяма тайна с някой, който си мислеше, че е най-добрата му приятелка – кравата, но се оказа, че е най-големият му неприятел. А кой беше той? -
Маскиран като хрускавото зомби и разкарващо се насам натам с чаша горещо мляко.