Подводница в океана

Тази сутрин момченцето Тео и тигърчето Тео се събудиха от постоянно и ритмично тракане, шум на вода и гърлени звуци. Отвориха очи и видяха, че са се пренесли в друг свят. Цялата стая беше потънала във вода. Отвсякъде се стичаха потоци вода.
А тяхната топла детска стая спокойно си лежеше на дъното на световния потоп.
– Тео, ставай! – тигърчето задърпа своя приятел за ръкава на пижамката.
– Искам да си полежа още малко, тук е сухичко и топличко... – запротяга се момченцето. Мама не е дошла още.
– Ставай да видиш. Потънали сме. Цялата стая е под вода. – тигърчето отново задърпа за ръкава момченцето.
– Не усещам да ми е мокро. – усмихна се момченцето. – Аз вече не се напишквам – голям съм, забрави ли?
– Ти си голям, но имаме голям проблем. Потооооооп. – тигърчето не издържа и вече се паникьоса напълно.
Може да беше малко и да беше плюшено, но знаеше, че когато става нещо страшно и си уплашен, по-добре е да уплашиш всички наоколо. Става ти някакси по-леко и по-лесно може да се оправиш с голямотоооо, каквото е там. Наводнение.
– Къде, къде – наскачаха великденските зайчета.
– Навсякъде! – изпищя услужливо Тео.
Зайчетата мигновено се метнаха в коша за пране и решиха, че ще излязат от там само като свършат всички планувани и непланувани наводнения на света.
– За щастие още не е протекло вътре. – отбеляза лилавата крава.
– Аз съм от пуууууууух – изпищя и котарачето. – и цялото съм бялооооо. – ще се намокря и нацапааам. А дори и плюшените котета не обичат вода.
– Леле, ами мама? – Къде е мама?. – запритесни се и Теодор и ревна.
– Ще я намерим. Ставай и буди всички. Имаме мисия. – взе нещата под свой контрол тигърчето. Значи първо паникьосващ всички, после ги организираш и те правят каквото им кажеш. Така се изплува при наводнение!
– Каква мисия? – попитаха всички, които са будни.
– Да изкараме стаята на повърхността на океана! – изрецитира стегнато тигърчето.
– Ама ние да не сме в океана? Какво е да си в океана? – попита едно малко плюшено мишле.
– Ставай, после ще ти обясня. Океан – това значи много, много вода навсякъде. И най-лошото е, че има много, много акули и китове и други морски чудовища.
– Е, че това лошо ли е, искам да видя акула. – въодушеви се Теодор. Къде, къде е? И започна да се оглежда навсякъде. Но през прозореца наистина не се виждаше нищо – само потоци вода, които обливаха стъклото.
– Искаш, ама ако те хване ще те глътне на веднъж. – каза една картонена златна рибка.
– Леле, затова ли е толкова тъмно? Сигурно вече сме в търбуха на някоя акула. И чуваме как се уригва.
– Не, просто навън има облаци. – размърда се и старият Мечо.
– Говори ми ги, говори тия, не виждам ли аз, че навън е пълно с вода. Ние сме под морското равнище. – каза бухалът, който беше чел много книги.
– Под какво? – недоумя Теодор!
– Абе отвсякъде сме заляти с вода. – ето това – тросна му се бухалът и литна за по-сигурно на етажерката с книги.
– Аз не мога да плуваааааммммм. – пропищя розовото прасе.
– Ние сме корабокрушенци, коборокрошунеци, куработо, урааааааа. – долетя пиратът Джо – знаете го папагала. Винаги беше готов за приключение. И най-вече да крещи с цяло гърло.
Вече всички разбраха, че имат огромен проблем, но не е сигурно точно какъв е – дали са под морското равнище и това е нещо ужасно, дали пък не са в корема на огромна акула, която гръмовно се уригва?