Първият концерт на „Какофония”

Продължава от Яката банда

След като плюшената банда реши, че вече е истинска музикална банда, всички сметнаха, че е време за първия им концерт.
Вече бяха изцяло подготвени. Имаха име – разбира се Кака–кака–фуния – Какафиния – Какао с филия… запляска с криле папагалът-пират.
Имаха инструменти – кастанети от дискети, гъдулки от дрънкулки, барабани и китари, свирки и цигулки… Всеки беше намерил своето нещо и свиреше своята мелодия.
Събрани заедно всички звуци създаваха една невъобразима мелодия в един нов плюшен стил, в който имаше по нещо малко от всички знайни и незнайни стилове музика на Земята – от всички времена и от всички държави. Това даваше възможност на куклите да си обличат различни рокли и да бъдат ту балерини в нежни ефирни тюлове, ту да се натъкмят с огромни натруфени рокли до земята, ту пък да си сложат къси кожени полички… И независимо с какви дрехи бяха облечени, те танцуваха ли танцуваха – подскачаха и се въртяха докато накрая не падаха на земята.

А имаше ли певци?
Имаше разбира се – магарето веднага се изяви като надарен вокалист, а кончетата - пони с рошави цветни опашки се наредиха да бъдат хор.
— Знаете, този, който пее най-отпред е – в-о-к-а-л-и-с-т – тоест аз – отбеляза на всеослушание магарето – в случай, че някой не беше разбрал.
— А тези, които не знаят текста и само повтарят думите са хор – подигравателно подметна маймуната.
Кончетата я изгледаха ядосано и й показаха копитата си, с които успешно тактуваха и поддържаха удивителен ритъм и синхрон.
Маймуната нищо не разбира, нейната роля е да виси на едно въже и от време на време да удря с една лъжица по един капак и това само в случай, че не е заспала и не яде банан.
— Тя всъщност нищо не разбира от синхрон – каза тигърчето, защото то беше главния организатор на концерта. – Синхрон е когато всички кончета тропат в един и същи ритъм с копитца.
Троп- троп- троп – троп троп. Троп-троп. Троп- троп- троп – троп троп.
— Бравоооо, кончета! Да опитаме пак! – въодушеви се Тео. – ляво краче, дясно краче… все едно танцуваме хорце и сега припеееваааа.
— Какво беше припева? Хрупане на трева ли? – запита лилавата крава, която се беше отнесла нанякъде.
— Ох, краво, не внимаваш – ядоса се и папагалът, който изведнъж се сети, че е диригент и на оркестъра и на хора и на цялата тая „Какофония”. Припев са думите, които се повтарят най-много…, а ти нали беше бек вокалистка – тази дето мучи от зад… Значи като запее магарето и ти от време на време ще казваш по едно Мууууууууу, Мууууууууууу, Мууууууууу. Я опитай да чуем?
— Мууууууууууу, хруп – хруп, Муууу, хруп- хруп, Мууууу… опита кравата.
— Е, няма да се разберем така… — стига си дъвкала, дъвкала, дъвкала – разкрещя се папагалът.
— Муууууууу. – отвърна кравата и завъртя опашка.
— Всички да си извадят дъвките, дъвките, дъвките сгъвките – взе да се разпорежда папагалът.
— Всички да си вземат инструментите, ментите, рентите… — изпляскваше с крила папагалът.
— Всички да си заемат местата, местата, взема теслата, теслата… — папагалът подскочи на полилея.
— Започваме репетицията, петицията, милицията… папагалът се разгорещи.
Момченцето Тео и тигърчето Тео също подканяха плюшените играчки да погледнат по-сериозно на репетицията, защото преди всеки голям концерт, трябваше да има поне по една репетиция. Дори за музикални гении като нашите плюшени и не много плюшени играчки.