Горили на филии

Продължава от Спайдърменски план за спасяване на света

Както си лежеше сгушен под спайдърменското юрганче, до Теодор допълзя едно малко, малко бяло паяче. И каза:
– Здравей, аз съм спайдърменското паяче, разбрах, че ти трябва спайдърменска сила.
– Май че – да! Даааа! – потвърди Теодор.
– Тогава аз съм твоето паяче. – усмихна се паячето. – да ти вземем мерки.
И веднага взе да му мери китките на ръцете, гръдната обиколка... колко са му дебели глезените и само цъкаше:
– Ц, ц, ц – колко тънки ръчички – ц, ц, ц – колко тънки крачета. – мърмореше си паячето.
– Ти си бил голям слабушко... – отбеляза паячето.
– Ами аз ям, – заоправдава се Теодор – ям Зрънчо, солеткиии... – взе да изрежда момченцето.
– Ха, че това ядене ли е... тези неща не дават сила.
– Спайдърменска сила ли? – ококори очи Теодор.
– Доколкото знам за спайдърменска сила трябва да ядеееш моркови, ябълкиии, нали се сещаш.
– Аха... знам – витамини!
– Правилно! Витамини за спайдърменски сили!!! – извика паячето и взе да шие спайдърменски костюм за Теодор. Ще го натъкмим, ще го натъкмим – говореше си паячето.
Боц от тук, боц от там,
Спайдърмен ще правя сам!
Боц от тук, боц от там,
Много силен ще е знам!
Пееше си развеселено паячето.
Само трябва ам-ам-ам!
Само трябва ам-ам-ам!
Повтаряше си паячето. И Теодор започна и той да си припява.
След минутки спайдърменският костюм беше готов – точно по мярка. Теодор го облече и изведнъж се почувства много голям и много, много силен.
Готов да се сражава с всякакви чудовища и акули. Отметна завивката и се втурна в битката.
Беше мрачно, беше мокро,
беше страшно и ужасно.
Храс и прас и прас и храс,
две акули за колбас,
три горили на филии,
имам Спайдърменски сили!
Теодор наистина се почувства супер силен и за нула време се справи с всички чудовища, които бяха завзели детската стая. Когато поседна да си почине и се огледа наоколо видя, че всичко си беше по местата. Както преди. Навън беше светло и имаше огромна ярка дъга.
Теодор много се зарадва и лепна нослето си на прозореца. В това време мама Лили влезе в стаята и Тео се гушна в прегръдките й.
Мама, искам ам-ам-ам!
Мама, искам ам-ам-ам!
Пропя Теодор... и това беше прекрасна музика за ушите на мама Лили.