Трудното сценично решение

Продължава от Първият концерт на „Какофония”

Плюшените играчки все още не бяха уточнили кога ще бъде първият голям концерт на „Какофония”. Това разбира се нямаше никакво значение, защото концертът може да започне всеки един момент – например, когато изгрее слънцето или когато заспи Мечо. Или след един час – стига някой да знаеше кога точно е минал един час. Без това участниците в оркестъра бяха повече от зрителите. Но тъй като обикновено времето нямаше никакво значение за играчките, те винаги можеха да решат, че е време за начало на големия концерт на тяхната велика банда „Какофония”.
Но първо трябваше да направят много красива и празнична украса на сцената. Само, че щом решиха това веднага се появи огромен проблем.
Не знаеха кое е сцената или по-точно не можеха да се разберат кое да не е сцената. Всеки искаше сцената да бъде на различно място.
Малките бели Великденски зайчета, които си бяха харесали да свирят на мандолини искаха сцената да бъде по-близо до коша с играчки – така лесно и бързо можеха да скочат в него, ако усетеха, че ги грози опасност. Оранжевите патета пък искаха сцената да бъде по рафтовете с книги.
Разбира се лилавата крава веднага шумно се възмути и заяви, че тя е истинска дама и не може да се катери по някакви дървени лавици.
На магарето му беше все едно къде ще бъде сцената, стига да е най-отпред – нали беше вокалист.
Понитата с разноцветни опашки пък искаха да са заедно, за да могат да правят жива цветна картина с опашките си. Всяко от тях имаше различна на цвят опашка и когато ги заклатеха насам натам се получаваше весела цветна дъга.
— Ехаааа... Колко красиво – искрено се възхити тигърчето Тео.
Момченцето Тео дотича при тях и им каза:
— Страхотни са – защо ли не се подредите ето така… в полукръг… като истинска дъга.
Понитата много харесаха идеята и веднага застанаха в полукръг като дъга. Те щяха да танцуват с кастанети.
Ето че долетя и папагалът, както винаги развълнуван и разрошен – приличаше на диригент. Носеше палка и веднага се развика.
— Какофонияя, кака фуния, Кака филия на рипитиция, репутация, ротация… - той много обичаше да използва всички сложни думи, които беше чул някога, някъде, от някого.
Не винаги беше запомнил думите правилно, но когато един папагал ги изговаря толкова бързо, колкото само той можеше и толкова кресливо, със сигурност нямаше да разберете дали грешката е в изговарящия или във вашите уши. Но така или иначе папагалът искаше да започнат да свирят час по-скоро.
Всички се подредиха кой където беше решил и започна да свири с каквото си беше намерил. Тео и Тео решиха, че в момента всички са заети с рипитицията – както Плюшеното тигърче беше чуло и сега беше удобен момент да украсят всичко, без никой да им се бърка.
Помолиха маймуната да им помогне и тя започна да закача разноцветни хартиени ленти навсякъде, където беше застанал някой от оркестъра.
В миг цялата стая се оказа украсена. И охо… ненадейно се появиха и зрители.