приказки за лека нощ
Ден за шарена криеница
Днес беше един изключително цветен ден. Тигърчето Тео и момченцето Теодор излязоха с мама Лили на разходка в близката гора. Всъщност това беше един съвсем малък парк с няколко пейки и детска площадка, но за плюшеното тигърче беше гъста и непроходима гора.
Тео истински се забавляваше да скача от детската количка и да се шмугва в шарените листа, нападали по земята.
– Плувам, плууувааам! – викаше възторжено Тео.
Теодор едва изчака да стигнат до центъра на парка, и той скочи от количката и се затича след тигърчето. Обикаляха един огромен дъб, обикаляха го, обикаляха го, докато не се строполиха в основата му. Заровени в нападалите шарени есенни листа, те започнаха да ги разглеждат.
В гората имаше всякакви цветове – огненочервени – Теовците пипаха листата и после бягаха с викове – Пожар, пожар!!! Пари, пари, пари!
Имаше и жълти листа – тигърчето се търкаляше по тях и казваше аз съм на море, пясъкът боде!
Имаше и оранжеви – Теодор викваше – Оранжада, оранжада, пие ми се лимонада!
Най-много имаше кафяви и Теовците предположиха: Мечо се е маскирал и е заспал. Разбутваха кафявите листа и викаха:
– Мечо, мили, де се скри, бързо ти се появи!
Нали не сте забравили, че тигърчето не беше съвсем обикновено тигърче на оранжеви и черни ивици, а беше малко плюшено тигърче с жълто лилави ивици.
Теодор точно такова си го обичаше. То се криеше в купчините жълти листа и викаше:
– Намери ме, намери ме!
Момченцето се гмуркаше на свой ред в листата и усилено започваше да го търси, като размяташе пъстри листа навсякъде.
Виковете стигаха още по надалеч и малкото останали птички, които търсеха къде да презимуват се разлетяха от оголените дървета.
После от любопитство се върнаха и с интерес наблюдаваха веселата игра на двамата приятели.
Беше топло, слънцето галеше децата по нослетата, птичките по перцата, а тигърчето го гъделична по опашката.
Беше идеален ден за игра на шарена криеница!
