Възможно ли е да сънуваме едно и също?

Продължава от Истински важното нещо!

Тео и Тео се събудиха след дълга, дълга прозявка. Топлото слънце вече се беше издигнало високо в небето, а мама Лили беше полуоткрехнала вратата.
Като видя, че нейният малък Теодор отваря очи, тя се приближи до креватчето и галено му каза:
– Хайде, сънливко, наспа ли се?
Тео се размърда и се усмихна. И тъкмо да каже – колко са ти бели зъбите, драконе – се усети, че това е всъщност майка му.
Добре, че щеше да го каже на плюшения език, иначе дори и още малък знаеше, че жените не обичат да ги уподобяват на огромни чудовища. Майка му набързо го преоблече, остави го в шарената кошарка с много играчки и каза, че отива да му приготви закуска.

Теодор беше хванал любимия си плюшен тигър за опашката и тигърчето започна да вика полусънено.
– Не ме яж, не ме яж – нали ти казах, че съм от памук, не ставам за ядене.
– Хей, какво ти става!? – извика момченцето.
– Драконе, не ме яж? Опашката ми трябва. Много ми трябва. – пропищя тигърчето.
– Ей, да не си сънувал дракон и ти. Да видиш аз какво сънувах – истински китайски дракон – огнедишащ при това. – гордо каза Теодор.
– Ама и аз същото май сънувах, да ти кажа даже мислех, че не е сън. – озадачено добави тигърчето.
– Една голяма цветна топка и едни прозрачни цветни лабиринти, нали? – започна да си припомня момченцето.
– Абсолютно същото! – потвърди тигърчето.
– Как е възможно? – повдигна рамене момченцето.
– Кое? – мигаше тигърчето.
И докато мама Лили донесе закуската двамата приятели си припомняха Дракона – Дракон Драконов Драконов. Мигаха, чудеха се, радваха се, удивяваха се и пак мигаха. Първо момченцето, после тигърчето. После пак момченцето, след това отново тигърчето.
– Абе мисля, че все пак е невъзможно двама души да сънуват едно и също нещо.
– Мда и да сънуват как сънуват, някакси не върви.
– Да, пък да сънуват и кой какво точно е казал... – поклати глава Теодор.

И приятелите взеха да обсъждат дали е възможно двама души да сънуват едно и също нещо. Вие как мислите?