Тео и огнените езици

Продължава от Тео и цветният лабиринт

Бебето Тео и тигърчето Тео се държаха здраво за ръце, защото изведнъж оранжевият лабиринт от нишки се превърна в огромни лакоми пламъци. Пламтящите огнени езици посягаха да близнат двамата приятели, но все не успяваха. Хем бяха много горещи, хем много ярки, но за щастие не успяваха да ги изгорят. Двамата се втурнаха по един каменен коридор обграден в пламъци и тичаха ли тичаха. Накрая обаче се озоваха в капан. В една голяма стая пълна с всякакви бойни снаряжения: нагръдници, шлемове, лъкове, копия... какво ли не. Огнените езици правеха броните още по-бляскави и двамата приятели бяха повече възхитени, отколкото уплашени.
Бебето Теодор поиска да пробва един шлем и понечи да си го сложи на главата.
– Неееее – изпищя тигърчето – ще се попариш.
– Нищо подобно, – отвърна момченцето. – Пипни да видиш, че не пари... само свети.
Тигърчето боязливо пристъпи напред и с крайчеца на опашката си пипна една броня – наистина беше студена. Странно.
– Майка ти не казваше ли, че не трябва да си играем с огъня?
– Май споменаваше такова нещо, когато бяхме около камината, но може би нещо се е била объркала. – размишляваше Тео.
– Всъщност... – почеса се тигърчето... – майка ти е права, но може би това не е огън. Само свети като огън, топли като огън, но не е огън.
– Може би е по-добре да не е огън. – съгласи се Теодор.
Той беше запленен от рицарските доспехи и принадлежности и вече се беше преоблякъл като истински храбър боец.
– Е как така всички тези брони изглеждаха огромни, а пък сега са ти по мярка? – не можеше да спре да се удивлява тигърчето.
– Дали ти си се уголемил или броните са се смалили?
– Стига си мислил! Искаш ли да си ми кон? – предложи момченцето.
– Аз, кон! Неее един тигър, дори и плюшен, не може да е впрегатно животно. – завъртя опашка Тео.
– Само за малко, моля те, моля те. Виж какво бисерно седло има тук. Много ще ти отива. Ще ти сложа и рубинена юзда.
– Неее! – възпротиви се тигърчето. Не ща да съм кон, особено в тази омагьосана топка. Може да ми се появят копита и да почна да цвиля.
Теодор намери една голяма бисерна мида и се заоглежда с всички копия, ножове и стрели... изглеждаше многооо голям. Многооо силен. И мноого, многооо...
Тигърчето го хареса и реши да види как ще изглежда и то с един шлем на главата и едни червени доспехи. И тъкмо си ги сложи, когато се появи един огромен огнен змей.