Драконовски люспи под възглавницата

Продължава от Възможно ли е да сънуваме едно и също?

Я да питаме Мечо – предложи тигърчето и с един скок отиде до коша за играчки.
— Мечо, Мечо, събуди се, мечо! – започна да го дърпа за ухото.
Мечото отвори едното си око, отвори и другото, после тръсна глава и каза:
— Какво викаш, не виждаш ли, че и двете ми очи са отворени. Всъщност аз спя с отворени очи – хич не ме буди!
— Спи както искаш, искаме да те питаме нещо важно. – каза тигърчето.
— Я да чуем каква нова измишльотина сте измислили? – извърна глава Мечото.
— Искахме да те питаме дали е възможно двама души да са сънували едно и също нещо.
— Не! – категорично отговори Мечото. Откъде ви хрумна? Като се замисля теоретично е напълно невъзможно, а на практика всъщност все още не е изследвано. И това ми напомня, че трябва отново да подремна, защото е време да изследвам сънищата. Първо ще започна от собствените си, а за целта трябва да спя колкото се може по-дълго. – заключи Мечото.
— По-дълго от това, може ли? – сви опашка тигърчето.
— Може, може – като познавам Мечо – може да спи с години непробудно – изкряска папагалът.
— Само, че нищо не измисля – преживяйки заключи старата лилава крава.
— Слушайте, слушайте – започна тигърчето - аз си мислех, че съм сънувал един голям огнедишащ китайски дракон – направи дълбокомислена пауза и продължи на още по-бързи обороти, — но като се събудих, разбрах, че всъщност и Тео е сънувал същият дракон. И като си разказахме историите те напълно съвпадат.
— И? – вдигна рамене Мечо.
— Ми ти кажи какво е това – и – нали затова те събудих.
— Ми...
— Ми... ококори очи Тео.
— Ми... объркахте ме... призна си Мечо.
— Ако двама не могат да сънуват едно и също нещо значи не са го сънували, а просто се е случило. – заключи един плюшен слон, който досега беше мълчал.
— Ето, ето – запляскаха и двамата Теовци и ние си мислехме нещо такова.
— Истина е било, истина е било – запремята се тигърчето – ама не беше страшен Дракон Драконов нали!
— Аз мисля, че беше доста приятен събеседник, трябва пак да му идем на гости! – предложи Теодор.
— Ами ти помниш ли как отидохме. – сбърчи вежди Теодор.
— Ами като че ли, да? – отвърна тигърчето – гледахме лампата, цветната лампа в градината.
— Само тя ще трябва да е порталът към света на Дракона!

Плюшените играчки в стаята слушаха със затаен дъх, разказите на двамата приятели за приключенията в света на Дракона. Големия шарен смешник, които можеше да си движи ръцете само като му дръпнеха конците, просто, защото беше обикновена кукла на конци – тцъкаше невярващо и им се подиграваше. Едни малки плюшени кученца ги гледаха с възхита като герои, но пък други се заяждаха. Тигърчето взе да се ядосва и не знаеше какво повече да каже, в своя защита, а Теодор беше готов да се разплаче, защото повечето плюшени животни не им вярваха.

Той зарови глава във възглавничката си и тъкмо реши, че на пук на всички ще заспи като Мечо и ще се опита отново да се върне при Дракон Драконов Драконов в цветните лабиринти... и под възглавницата напипа нещо.
Беше кръгло, плоско и топло... погледна лекичко и можеше да се хване на бас с всеки, че нещото свети в приятна мека червена светлина. Стисна здраво в ръка кръгчето и потърси с очи своя най-добър приятел - тигърчето.