Представяне на Клечо

Клечо живееше в голямата тропическа гора и беше много дружелюбен. Казваше се Клечо, защото ръцете, краката и тялото му бяха от клечки, а главата – от шишарка. Понеже в шишарката нямаше мозък, Клечо мислеше със сърцето си, затова никога не лъжеше и не обиждаше.

Веднъж се разхождаше из тревата (той беше около 2 сантиметра висок), когато забеляза голяма, сива и мека планина. Изкачи се на върха и и видя огромна пропаст. Това беше просто раница, но той реши, че е вулкан и се спусна в пропастта. Там попадна на чудесна кибритена кутийка. Намърда се вътре и заспа.

Събуди се от глухо бучене. Изскочи от раницата и видя, че се намира на обширен училищен двор, а шума беше от звънеца. Върна се, взе кибритената кутия и се втурна в училището. Полека-лека изкачи стълбите, втурна се в една класна стая и се разположи на перваза. Беше толкова уморен, че реши да дремне малко...

В следващото междучасие го намери Ани.
– Кой си ти?
– Клечо. Ами ти?
– Ани. Какво правиш тук, между другото?
– Ами... Откъде да започна... – и Клечо и разказа цялата си история.
– Интересно! – учуди се Ани.
– Хайде, скачай в джоба ми. Ще те отнеса вкъщи. Ако искаш, ще ми помагаш с уроците и ще се образоваш.
– С удоволствие! – зарадва се Клечо.
Оттогава той заживя у Ани и почна да ходи на училище в джоба .