Как се казва драконът?

Продължава от Тео и огнените езици

Двамата приятели се спогледаха и аха, да тръгнат да бягат, но си помислиха, че щом имат копия, трябва да ги използват. Решиха, че тези доспехи дават повече смелост от обикновените.
Започнаха да хвърлят копия срещу дракона, а той бълваше още повече огън срещу тях. Драконът беше покрит целият с огнени люспи, които пламтяха ли, пламтяха.
Теовците започнаха да се плашат. Драконът се приближаваше все по-близо и по-близо. Ставаше все по-голям и все по-голям. Тигърчето Тео и момченцето Теодор мятаха все по-бързо и по-бързо и все по-остри и по-остри копия. Докато едно копие не уцели дракона по носа.
Драконът се просна на пода и ги загледа смирено с големите си оранжеви очи. Очите му пламтяха като факли.
– Добре дошли, повелители на вълшебната топка. – каза той на съвсем обикновен плюшен език.
Теовците ахнаха.
– Кой си ти? – престраши се да попита Теодор.
– Аз съм огненият дракон, пазителят на вълшебната топка.
– А-а-ъ-ъ-а, ммм-о-лля! – заекна тигърчето.
– Аз съм истински китайски огнен дракон! – повтори драконът.
– А как се казваш? – попита тигърчето.
– Какво как се казвам? Та как се казвам? Нали ти казвам – аз съм Дракон.
Тигърчето се поокопити, въпреки че не беше приело да стане кон и нямаше копита. И понеже много обичаше да философства и още повече да обяснява, реши да изнесе една лекция на дракона за имената.
– Чакай сега да ти обясня. Всяко нещо трябва да си има име. Ето аз съм плюшен тигър и се казвам Тео. Името ми е Т-е-о.
– Аз съм момченце и се казвам Тео – побърза да каже и Теодор – но веднага се поправи. Всъщност ми казват Тео, но цялото ми име е Теодор Иванов Теодоров, защото...
– Аха. Ами моето име е Дракон. Защото аз съм единственият дракон в този свят и няма смисъл да си имам друго име.
– Добре... добре! Значи ти си драконът Дракон.
– А ако имаш три имена, – добави Теодор – ще си Драконът Дракон Драконов Драконов.
– Хехе хе – взе да се забавлява тигърчето. Не може така.
– Защо да не може? – полюбопитства Теодор. Само плюшените тигърчета могат да имат по едно име, всички деца, имат по три – бащино и фамилия.
– Стига, стига, моля ви – почти проплака Драконът – започвате да ме обърквате. Аз нямам нито едно име, а вие искате вече да имам цели три.
– Добре, как се казва татко ти? – попита Теодор.
– Аз нямам татко. Какво е татко? – още повече се обърка Дракон.
– А дядо ти? – намеси се в разговора тигърчето.
– И дядо нямам. – избълва огън Дракон, защото вече почваше да се изнервя.
– Откъде си дошъл тогава?
Драконът вече не издържа и избухна:
– Аз съм единственият и вечен дракон – пазителят на вълшебната топка. – Как така от къде съм дошъл.
Сега беше време тигърчето и момчето да мигат и да мигат. Те не можеха да схванат как така някой ще живее без име, та било то и в топка и как така може да не си дошъл от никъде.
– Абе какви сте такива вие, откъде съм дошъл, та откъде. Аз съм си седял тук цяла вечност, а вас трябва да питам откъде се взехте и защо сте дошли в моя свят? Кой ви изпрати да сте повелители на вълшебния свят.
Тук Теовците съвсем започнаха да мигат неразбиращо.
За всеки случай, ама съвсем е така между другото тигърчето попита:
– Ти добър ли си?