Паднали от Луната

Продължава от Как се казва драконът?

Току-що тигърчето Тео беше задало поредния си странен въпрос на Дракона, който нямаше име, но беше пазител на вълшебната топка. И сега беше ред отново големият огнедишащ люспест дракон с огромни оранжеви очи да мига недоумяващо.
– Определено не ви разбирам! – промълви той. – Чудя се откъде се взехте и как се промъкнахте в моя свят? Тук не е идвал никой от както се помня. Затова трябва да сте много специални. Или може би много смели? Или може би много нахални... Или...
Странно е, че разбирам вашия език, но въобще не схващам нито какво ме питате, нито за какво ми говорите – като че сте скочили от водопад.
– Какво е да си скочил от водопад? – попита на свой ред Теодор.
– Ами няма го Мечо да ни каже, трябваше да го вземем на разходката в градината.
– Трябваше наистина – помисли си Теодор и си отбеляза на ум, че за всеки случай винаги, когато отива на поход, та било и само в градината трябва да взема със себе си и умен Мечо.
– Може би иска да каже паднали от Луната? – предположи тигърчето. – Чувал съм, че разни неща падат от Луната от време на време. Всъщност Тео, има ли луна в нашата стая?
– Ееее, тигърче, ти наистина си много плюшено. Луната е онова малко кръгло нещо на небето, което е ту малко като сърп, ту като оранжев портокал. Общо взето е като цветна топка – ту бяла, ту червена, ту жълта...
– Хайдеее, почна да си измисляш... – озъби се тигърчето Тео – че ти заспиваш преди да е станало тъмно и да се е показало онова там нещо си на небето, ама майка ти често казва на братовчедите ти, че са паднали от Луната.
– Така ли? – повдигна рамене Теодор, не съм я чул.
– Ами явно е така, щом казват хората... сигурно падат разни неща от Луната и обикновено, така като се замисля логично и дълбоко философски и по учебник трябва да заключа, че от Луната най-често падат деца.
– Деца ли? Деца падат от Луната като водопад – преведе си Драконът и се почеса зад ухото. Все пак беше добре, че дойдоха тези странни малки създания, явно и те са паднали от Луната... предположи Дракона.
– Лелеле – плесна се по челото Теодор – Знаеш ли какво, Тео, ние сме паднали не от Луната, а в Луната – нали тази топка е ту бяла, ту жълта, ту оранжева, ту... това ще да е. Ние сме в Луната.
– Да, ти си гении! – Определено това ще да е – топката си сменя цветовете.
А аз съм плюшеният приятел на най-великият гении паднал от Луната или иначе казано паднал от някъде вътре в Луната.
– Какво ще кажеш ти, Драконе?
Драконът мига, мига с големите си оранжеви очи и накрая въздъхна. Избълва голямо количество огън, което направи отново топката оранжева, но не изгори никого.
– Ехааа... викнаха в хор и двата Теовци.
– Направи го пак. Моля те! Моля те! – заподскача тигърчето.