Истински важното нещо!

Продължава от Какво яде драконът?

Приятелите Теодор и Тео бяха щастливи. Те се радваха, че намериха още един приятел. И то не какъв да е, а истински дракон. Разбраха едно истински важно нещо. Че дори някой да ти изглежда страшен на пръв поглед, той също може да ти стане добър приятел.
Разбраха, че във вълшебния свят нещата не са такива, каквито си си мислел, че трябва да бъдат. Нито, че са такива, каквито си свикнал да бъдат. Но пък понякога са такива, каквито винаги си искал да бъдат.
Срещнаха се с истински огнедишащ китайски дракон. Разбраха, че драконите могат да се хранят със светлина; разбраха, че огънят може да не пари; разбраха, че плюшеният език е много разпространен.
Разбраха толкова много неща, че накрая се умориха от нови впечатления.

Седнаха на една мека поляна – мека като плюшен мъх. Топката беше станала нежно зелена и те дори можеха да чуят тихия шепот на тревата, пълзенето на буболечките и птичите песни.
Прегърнаха се и се заслушаха.

Драконът, при който никой не беше идвал от цяла вечност, да не кажем от няколко вечности подред. Също разбра много неща.
Разбра, че не е единственият жив във вселената, въпреки че все пак подозираше, че няма друг като него. Тези дребни симпатични мъници, които бяха толкова забавни, никак не приличаха на дракони. Но това не пречеше да ги харесва.
Харесваше му как се оглеждат в излъсканите му до блясък люспи. Как му се възхищават и как се радват, че той им е приятел. Даже му беше смешно, че в началото те си мислеха, че той непременно ще ги изяде. Ха-ха-ха, все едно да реши да се храни с мухички – на него му трябваха много цветове и много електричество, за да се нахрани добре. Но пък усети, че с компания е по-добре – по-весело и по-забавно. Започна да си тананика, да подскача и не можеше да застане на едно място. Един истински дракон можеше да си позволи да харесва и други същества.
– Деца... деца... деца... – повтаряше си Драконът. – колко е забавно да има наоколо деца.
Той видя, че момченцето затваря очи и се унася в сън. А плюшеното тигърче направо си спеше с отворени копчета.
Гледаше ги как спят и им се радваше. Направи им малка люлка от едно листо и лекичко ги залюля с един нокът.