Да вярваш ли на очите си?

Продължава от Драконовски люспи под възглавницата

Тигърчето едва не се разкрещя от възторг. То държеше в ръцете си истински драконови люспи. Бяха две. Гладки и хладни. Ярко огненочервени и като че ли светеха на утринното слънце. Тигърчето не знаеше да вярва ли на очите си или не. Затова тихо повика своя най-добър приятел момченцето Тео и тихичко му пошушна:
– Виж! Виж! И леко разтвори лапичките си.
Момченцето Тео ахна:
– Това са истински драконови люспи! Да ги покажем на всички! Сега вече ще ни повярват.
– Абсолютно, това наистина са две от люспите на дракона. – засияло от щастие запримигва тигърчето.
– Да! Сигурно Драконът Дракон Драконов Драконов ни ги е подарил за спомен. – предположи момченцето.
– Да! Не държи да има име, но държи на доброто впечатление, което прави на гостите си.
– Изключително културен и възпитан дракон. – заключи Теодор.
– За разлика от някои надути плюшковци в тази стая. – подметна небрежно тигърчето.
И ето че точно в този момент към тях се присъединиха цяла дузина плюшени играчки, няколко пластмасови и едно дървено човече, на което въпреки че нямаше дълъг нос, но просто защото беше дървено всички му викаха Буратиното. А понеже беше и дебеличко, някои дори го обиждаха и му викаха Буре-тино.
– Какво държиш в лапата си? – разджавка се едно плюшено кученце.
– Какво държиш, какво държиш – заповтаря и папагалът и запляска с крила.
– Дай, дай и аз да погледна – забута се напред и едно бяло плюшено великденско зайче.
Теовците пристъпиха тържествено една крачка към насъбралата се любопитна публика и показаха двете рубиненочервени драконови люспи.
– Драаакооонови люспи! – казаха Теовците в хор.
И двамата очакваха да видят ококорени и изумени очи, но въпреки че всички виждаха истинските драконови люспи, почти никоя от играчките не искаше да повярва.
Лилавата крава предположи, че са обикновени полирани стъкълца. Свинята загрухтя, че сигурно това е пластмаса. Всеки имаше своето просто обяснение, но никой не искаше да вярва, че двамата са били в някакво си цветно кълбо от лабиринти, пък и че са срещнали и истински китайски огнедишащ дракон.
– Не е възможно! – викаха всички.
– Но е истина! – почти обиден им се развика Теодор.
– Момчета, не се карайте, приемете че просто сте сънували един и същи сън. – каза старият мечо, защото искаше да разреши спора с мир.
– Е, сънищата нали не са истински! – не се предаваше Тео.
– Не са... отговори кучето.
– Е, тогава като е било само сън, как са се появили тези драконови люспи под възглавницата ни. – логично заразсъждава тигърчето.
Теодор се гордееше със своя плюшен приятел, защото го мислеше за едно много малко, но и много умно тигърче. Затова искаше да го подкрепи и се обърна към всички и каза:
– Как мислите стават тези неща? А?
Плюшените играчки не знаеха как стават точно тези неща, но си държаха на своето.
– Просто тези люспи, или каквото са там не са драконови люспи. – ето това е – заключи бухалът.
– Да, да, да – веднага заклати глава лилавата крава. – тези деца по цял ден си измислят разни мисии и какви ли не други измишльотини, дори не могат да различат истинско от неистинско, сън от не сън.
– Трябва повече възпитание, повече възпитание... каза розовото прасе.
– Да се научат на важните неща – закуцука едно старо магаре и се включи в разговора.
– А кои са тези важни неща? – запримигваха Теовците. Драконовите люспи и съществуването на истински огнедишащ китайски дракон им се виждаше доста важно нещо.