Тео и плюшените букви

Продължава от Тео и празникът на буквите

Веднага щом отвори очи, тигърчето Тео се зае да измисля азбука за плюшения език.
Проблемът беше, че не знаеше как точно се прави това.
Но това, че не знаеш как се прави едно нещо, въобще не трябва да те спира да го направиш. – така си мислеше Тео.
Дълго се опитва да събуди Мечо, но не успя. Накрая му се разсърди, че е заспал толкова дълбоко и нищо не чува и реши, че сами ще измислят азбуката и после Мечо да се сърди сам на себе си като нищичко не разбира от новата плюшена азбука.
Бебето Теодор и плюшеното тигърче Тео седнаха един срещу друг всред разноцветни плюшени възглавнички и започнаха да мислят.
Мисленето беше сложно нещо...
Теодор постоянно си смучеше пръстите я на краката, я на ръцете – така мислеше най-добре.
Тигърчето пък постоянно скачаше от едната страна на другата и обратно – чак да ти се завие свят. То казваше, че като стои на едно място, не може да мисли, а скачането раздвижва мислите и те стават по-бързи и хоп и хоп и хоп, скачат на листа.
Но накрая Тео се измори от скачане и безпомощно погледна към рафтовете с книги. От Мечо знаеше, че тези книги са пълни с букви – а днес на тях им трябваше точно това – букви. Но не обикновени букви, а специални плюшени букви.
Значи буквите трябва да са написани. Тео скочи до бурканчето с боя и натопи опашката си – лесна работа. Мацна веднъж на големия бял лист върху масата.
– Агуууу – каза бебето – Тео плясна с лапи.
– Браво, Тео – измислихме първата буква – това е буквата за опашка?
– Да!
– Е, може ли една чертичка да значи цяла дума – полюбопитства лилавото слонче?
– Защо да не може? – отвърна една кукла. Аз съм от Китай, а там една чертичка може да значи цяло изречение...
– Брееей – недоумяваше кравата и бавно клатеше глава.
– Тео мацна още веднъж, но Теодор го спря.
– Да, ама не мислиш ли, че ако всяка чертичка е една дума, плюшеният език ще има твърде много думи за запомняне?
– Е, че кой е казал, че трябва да ги помниш? – отвърна тигърчето – а и защо всяка чертичка трябва всеки път да означава едно и също нещо?
– В другите езици е така – буквата Ж винаги е Ж и затова Жираф винаги се пише точно по един и същи начин.
– Е, да, ама другите езици са обикновени, а плюшеният е необикновен език и затова – отвърна невъзмутим Тео.
– Гледай сега – нарисува едно кръгче и каза – това значи, че ми се спи.
След това надраска една вълничка и каза – това значи „скача ми се“. След това нарисува по-високи вълнички и добави, а това значи, че ми се скача на високо.
– А как тогава е „плува ми се“ на плюшен език – попита една оранжева плюшена рибка. Вълничките трябва да значат плува ми се.
– Добре де – за рибите значат плува ми се, за тигрите значат скача ми се. Важно е движението.
– Звучи умно, браво, Тео – похвали го Теодор.
– Ами вече значи сме готови с плюшената азбука. – Тео заподскача и надраска целия лист. Всички играчки го гледаха в почуда.
– Ето цялата плюшена азбука! – тържествено обяви тигърчето.
– Сега ще ви я изпея и тогава всички ще знаете какво пише тук.

Азбука си имаме – плюшена и мила,
Азбука прекрасна – весела и жива,
Азбука от скачане – азбука от смях
Азбука забавна – азбука с замах.

Всеки я разбира щом е заедно с нас,
всеки я разбира щом играе с нас.

Азбуката бебешка – азбука от плюш,
всеки я разбира щом разбира гуш...

Азбуката бебешка – азбука от плюш,
Всеки я разбира щом разбира люш...

Люш, люш, люш, време е за гуш!
Време е за гуш, меченце от плюш!

Гуш, гуш, гуш, време е за люш!
Време е за люш, меченце от плюш!

Тео се унесе... мама Лили май можеше да разчита плюшената азбука.
Дали мама Лили разбираше плюшената азбука?
Мама Лили разбираше плюшената азбука!
Плюшената азбука... плюшената азбука... сънищата са толкова меки и плюшени.
Тогава всички говорят на плюшен език... Даааа, плюшеният език е най-популярният език в света на сънищата. Тео си преговаряше плюшената азбука цяла нощ.
И всички цяла нощ говореха на плюшения език.