Кафява приказка

Който някога някъде е виждал кафяво мече, непременно ще знае, че седне ли някой да разказва приказки. Непременно, да не кажа че е дори задължително да разкаже за кафявото мече Еди.
То е от най-специалната кафява порода мечки. Когато някой го погледнеше, можеше да види всички нюанси на кафявото. Разбира се, ако можеше да се съсредоточи върху бляскавата му козинка, защото обикновено когато някой се запознаваше с Еди, първото нещо, което виждаше е омацаната му с мед муцунка и оплесканите с мармалад лапички.
Наистина Еди беше най-лакомото мече в цялата гора. Видеше ли медец, забравяше за всичко друго. И можеше да се сети за нещо, различно от мед, единствено когато започваше да забравя, че има мед, а забравяше когато вече нямаше мед и вече спеше.
Еди обичаше не само мед, а и всякакви сладки неща. Любими му бяха и сочните жълти круши, които леля Ежка носеше, когато идваше на гости. Обичаше и медените сърчица, които мама Меца приготвяше, за да почерпи гостите.

– Еди, – каза мама Меца един ден – утре ще имаме гости.
– Ехааа, – викна мечето – и ще ядем мед.
– Не, – отвърна мама Меца – ще черпим гостите с мед и разни други сладки неща, които днес ние двамата с теб ще приготвим. Първо ще почерпим всички гости, които дойдат и после ще хапнем и ние. Съгласен ли си да ми помагаш?
– Да, разбира се, мамо – възторжено се съгласи мечето. И то действително помагаше много старателно.
Извади едно гърне мед от долапа, наряза сладките круши в една огромна фруктиера, приготви боровинковия пай с орехи. Но докато носеше на мама Меца това онова, докато й подаваше паничките и съдинките, мечето с едната лапа все си поблизваше и похапваше по нещо. Определено много му харесваше да приготвя трапезата за гостите. Обаче когато мама Меца реши да направи медена торта установи, че няма никакъв шоколад за глазурата.
Затова тя предложи на мечето:
– Еди, ти стой тук и гледай да не прегори боровинковия пай във фурната, а аз ще отскоча до магазина на другия край на гората и веднага се връщам. Моля те много внимавай с печката. – Тя целуна меченцето и излезе с голямата торба.
Мечо седна до фурната и започна да наблюдава как малко по малко боровинковият пай се надува, как придобива една такава хрупкава препечена златиста коричка. Гледаше как целите бадемчета започнаха да подават носове от тестото и примляскваше.

Не, определено огладнях. Не мога да издържа на гледката – каза си мечето и преглътна. Реши докато чака да се опече пая да си близне само няколко пъти от медеца и между впрочем, за да издържи на вкусовата атака изяде и пет от най-зрелите круши. Ех, а медовината как върви с медените сърца. Я да ги опитам. Дали ще ги одобрят гостите? – размишляваше мечето. Мда, не са лоши. Никак дори. Ама нещо малко ми се виждат, не направихме ли повечко медени сърца. Странно, как сутрин всичко ти изглежда повече, а по обед доста по-малко. А, пая вече е почти готов. Бързо да го извадя, че да не каже мама, че съм го изгорил. Мечето нищо, че беше едно такова мъничко мече, едва главата му се подаваше над масата, то много разбираше от готвене и особено от ядене на сладки неща.

Уханието на боровинковия пай направо го накара да седне на пода. Не може да не го опитам – рече си мечето. Трябва да съм сигурен, че няма да е глетав от вътре, не трябва да се излагаме пред гостите – така де. И си отряза едно голямо парче. Ммм, не е лош. Никак не е лош. Но май поръсен с канела ще е по-добре, я да пробвам така. Не, не е това. Ще пробвам със заливка от ягодов сироп, нееее по-вкусно ще е с истински малинов сладолед. И мечето лапаше ли, лапаше. Опитваше и опитваше.
И когато на вратата се появи мама Меца с голяма кутия течен шоколад, що да види.
Меченцето лежеше на пода с подуто коремче, а до него се търкаляше празната тава.
Никак не беше трудно на мама Меца да се досети какво е станало.

Мечето обаче изобщо не изглеждаше добре. Повръщаше, коремчето го болеше и то се гърчеше ужасно.
– Мамичкеее, умирам – стенеше то.
Майката забрави за всичко друго. И хукна да търси доктор. Първо намери Ежко терапевта, той лекуваше със специалния метод на иглотерапията. Той веднага се отзова на молбата на Меца и дотича колкото бързо можа до къщичката с болното мече.
– Я да видим сега, какво може да се направи за този болник. – повдигна вежди той и набоде кожичката на мечето със стотици остри иглички.
През това време дойде и доктор Щърк. Той беше хирург.
– Да направим операция – каза той. – трябва моментално да извадим поне десет круши от това подуто коремче, защото ще се пръсне.
Последен пристигна бухалът. Той беше психолог и беше написал книга как да се лекува по метода на внушението. Той накара мечето да си затвори очите и да повтаря след него. “Не обичам мед, не обичам мед”. Мама Меца се усъмни в успеха на това лечение и хукна да търси катеричката баячка. Тя дойде с един скок и почна да посипва един лешник с мед, мърморейки стари заклинания.
Мама Меца гледаше угрижено мечето, ходеше напред-назад и се чудеше какъв друг доктор да извика, че да спаси лакомото си мече от ужасните болки.

Междувременно долетя Гарванът и каза:
– Мецо, мечето ти толкова е преяло, трябва малко да се пораздвижи.
– Това е добра идея – отбелязала Меца и прошушнала на малкото мече, че леля му Мецана го кани на шоколадов пай на другия край на гората.
Мечето както се гърчеше в страшни болки, забрави за тях и хукна босо през поляната. Тичаше, тичаше и му стана по-леко. Добре, че докторите преди това бяха поизпразнили коремчето му от сладките круши, та сега кросът му се отрази доста благоприятно.

Леля Мецана го посрещна още от вратата и попита:
– Здравей, Еди. Как си?
– Здравей лельо, идвам ти на гости да похапна малко шоколадов пай.
– Пай ли? – учуди се лелята. О, да, съжалявам, моето момче, обаче докато приготвях трапезата, без да се усетя съм изяла всичко. Няма нито капка мед сега в къщи.
Съжалявам, миличък. Малко съм понатежала и ще отида да си полегна. Ти, ако обичаш, измий чиниите в кухнята, премети градинката и нахрани белите ми гълъби. Много ти благодаря, момчето ми. А утре пак да ми дойдеш на гости, да ми помогнеш. Лелята се запъти към спалнята, тананикайки си и поклащайки се уморено.

Който лаком е уви,
коремче страшно го боли.
Който все седи в долапа
ще си пати от главата.

Всичко трябва да е с мяра,
казва поговорка стара.

Докато миеше чиниите Еди си мислеше, че рецептата на леля му определено ще даде най-добрият резултат. Как ли не е станала докторка като бухала, чудеше се мечо.

От този ден нататък мечо никога повече не си позволяваше да преяжда и като порасна отвори най-хубавата и вкусна сладкарница в цялата околия. Нарече я “Медено сърце” и приготвяше всякакви медени лакомства. Докато готвеше и поднасяше сладките вълшебства той разказваше сладки приказки. А на стената висеше една огромна табела, на която пишеше с огромни кафяви букви:

“Всичко трябва да е с мяра,
казва поговорка стара.”