Джиго отива на училище

А сега де! На това му се казва неудобен въпрос. Ами, как да ти кажа, Джиго...
– Кажи ми истината – Джиго изглежда много строг.

Няма как. Всичко ще си призная. Срам не срам, ама аз никак не обичах да ходя на училище. Всяка сутрин се преструвах на тежко болна от:
а) шарка;
б) ревматизъм;
в) треска;
г) най-високата температура в целия свят;
д) най-червеното гърло в целия свят;
е) коклюш, каквото и да значи това;
И казвах “хъх-хъх”. Нали така се казва, когато ти е много лошо? Само че моята майка Лили не се хващаше и ме изпращаше на училище. Вярно, че ако не бях ходила на училище, нямаше да науча буквите и сега как щях да пиша приказки?

– Браво на майката на Юлка! – смее се Джиго.
Смей се, смей се, казвам аз. Сега, драги ми Джиго, ще видиш какво е да ходиш на училище, хе-хе!

Преди Джиго не ходеше на училище. Нали е много умен, защото носи очила, защо да ходи на училище? Пък и нали е невидим за големите? Всеки път, когато учителката проверява всички ли са в клас и стигне до Джиго, въобще няма да види, че той вдига ръка. И ще му пише отсъствия.

Да, ама Джиго най-накрая отиде на училище. Как стана това ли? Ами Сиси го накара. Тя повика Джиго на помощ. Сега ще разберете защо. Сиси беше във втори “Б” клас и имаше много хубава учителка, направо като принцеса. Всички учителки са много хубави и добри, без тези по математика, разбира се.
– Ама Юлке, престани! Защо си мислиш, че всички деца като теб не обичат математиката? – кара се Джиго.
Хайде де. Да не би да има някой тук, който да обича математиката? Знаех си аз, виждам само три-четири вдигнати ръце, като броим и ръката на Джиго – многознайкото. Но сега говорим за учителката на Сиси, а не за някаква си математика.

Всички деца от втори “Б” клас много си обичаха учителката. И искаха винаги да е усмихната. И Сиси искаше учителката й винаги да е доволна. Но все не се получаваше. Учителката понякога беше много тъжна, защото тетрадките на Сиси бяха ужасни. Нейните изречения бяха най-изцапаните и размазаните на света. Който ги видеше, не можеше да спи спокойно цяла седмица!
Сигурно всички вие си мислите, че вината за това бе на Сиси. Но не беше така. Сиси беше добра ученичка. Виновно беше Петното Размазко.
Петното е едно мазно човече, по-скоро размазано човече. То се появява по тетрадките на децата, когато най-малко го очакват. Маже и цапа, мърля и дращи. Това е най-пакостливото човече. Но как да кажеш на големите, че Петното Размазко е виновно? Те не вярват в такива неща. За мама, татко, баба, дядо и кака това са измишльотини. Те мърморят и се сърдят, и казват:
– Не може ли да се стараеш повече?

Тази “измишльотина” вгорчаваше Сисиния живот. Какво ли не правеше тя. Триеше Размазко с гума. Той се размазваше още повече. Поливаше го с вода. Пак същата работа. Търкаше го с ръкав. Размазко се залепяше за блузката й. Изхвърляше си тетрадката. А Петното Размазко вече се хилеше върху новата й тетрадка.
Тогава Сиси повика Джиго. И Джиго дойде на училище. Всички деца много се зарадваха – кой не познава Джиго! Учителката нищо не каза, защото просто не можеше да го види.
А Размазко? Какво направи Петното Размазко? Не само че не се уплаши, ами и започна да се плези.
– На-на-на-на-а-а – така викаше и се размазваше.

Джиго се ядоса. И докато учителката предаваше урока – онзи за големите числа, Джиго извади специална мрежа за улавяне на петна и се втурна след Размазко. Леле, каква гоненица стана! На децата им беше много трудно да следят урока и да не гледат как Петното бяга през тетрадките. Бягаше Размазко с всички сили, но накрая Джиго го хвана в мрежата! Петното много се ядоса и започна да се мята. Още повече се ядоса, когато Джиго помаха на децата за довиждане и се метна на гърба на гълъба, който го чакаше на перваза. Гълъбът литна и Петното Размазко направо си умираше от злобица.

Сиси беше много доволна, защото тетрадките й вече бяха чисти и красиви и учителката само я хвалеше.

Лошото беше, че по пътя Размазко се измъкна от мрежата и кой знае в кое училище се е вмъкнал. Ако го видите някъде, непременно повикайте Джиго!