Приказки за синята булица

Една малка синя булица
живяла на небесна лунна улица.
Къщата й кръгла, на цветя,
въртяла се и тя като луна.
Прозорчета със изумруди,
перденца със крила от пеперуди,
огнището от ценни руди,
а булицата ходела с бермуди.
Е, имала и шапка със пера,
обувки със пискюли светлина.

Щом слънцето огрявало света
излизала пред прага със метла.
Събирала от лунния прашец,
във кошници, пришивала, с конец,
складирала грижливо на тавана
и чакала от някого покана.

А канели я ден след ден
това било щастлив рефрен
на всяко мило тържество:
Появата на синя булица,
вървяща с кошница
по твойта улица,
огрявана от светлина
като сънувана мечта.

Тя винаги донася радостта,
събрана в лунна светлина
и пръска я със шепи
по всякакви измислени планети.

На Юпитер бе вчера за късмет
на някакъв октопоподобен логопед,
който практикува в цялата вселена
и учи всички да изричат
и трудни думички да сричат –
юпитеоюпитнеоюпивсеоюпитрема.

А утре ще прелитне до Уран
на някакъв си тамошен курбан,
за здраве ще разпръсква светлина
от чудната си медена луна.
Това е празник за света
да си поръсен с пясъчна луна.

Веднъж когато беше в Катакултия,
изхвръкна в въздуха от катапулта
и цялата планета затрептя
от лунната омайна светлина.
Катакултяните във изумление замряха
пипалата им нагоре си стърчаха
и после катакултянски танци заиграха
премятаха се и празнуваха с Луната.

Та тази малка синя булица,
има карта на всяка галактична улица
и никога не каца по погрешка
и винаги пристига с малка смешка.
Очакват я и малки и големи:
щастливи са щом пясъче си вземат.

Но ето, че се случи не шега,
а истинска междугалактическа беда.
Булицата в черна дупка се забърка
и във въртоп от черни мисли се обърка.
Не можеше посока да поеме,
и корабът и в мъртва точка взе да дреме.
Не виждаше се никъде звезда
и даже някакъв мираж от бледичка мъглявина.
Булицата почна да се притеснява
и все по-нервна взе да става,
припляскваше с опашка и крила,
въртеше се и тропаше с крака.

Натисна копче с цвят на портокал,
със клюн се рови в черен терминал,
подръпна всички ръчки, не подред
и книгите изчете ред по ред.
Разтвори разни карти на света,
но пак не знаеше къде е тя сега!
Това е най-трагично нещо, не шега –
синя булица – сама в нощта.

Разплакана не бе, но беше сам сама,
а знаеше, че някъде в света
я чакат точно днес деца,
да ги поръси с лунна светлина.
Това не беше в неин стил
да се загубва, просто хей така,
като някаква неориентирана бълха,
със трето поколение звездолет
тръгнала на пикник за обед.
А още по-ужасно бе,
че някъде прохлипваше дете,
и чакаше на свойто тържество
синя булица, поканена на пиршество.

И лунната ни синя булица,
не можеше това да си прости,
да закъснее, мъничко дори.
Разплака се, запляска със крила,
но хлипаше едва, едва, едва...
безсилна бе, проблема да реши
във черна дупка, падал ли си ти?

И мина час, и мина два,
надеждата по малко отлетя,
а кораба стоеше все така,
безмълвен, безмоторен в пустошта.

Булицата скочи на крака,
реши, че не може то така,
някаква си черна чернота
да спира синя булица
със мисия в света.

Запретна си ръкавите,
намери си каскет,
взе сандвич и бутилка
ябълков оцет. И каза си
потеглям аз пеша
вселената познавам
като пръстите на трите си крака.

И булицата полетя
през черна лепкава мъгла.
Наляво няма път, на дясно – тъмнина.
Във кораба да бе седяла,
но сега?

Няма връщане назад.
Но къде е /пред/, къде /отзад/?
Булицата взе да се върти,
във лабиринт от мълнии и мъгли,
и как се случи, не разбра
изпусна лунната торба.

Посипа се от лунния прашец,
безценен дар за всеки пришълец
и в миг небето озари.
Бездната красива бе дори!

Със лунни сталагмити – лампиони,
кристални светещи балкони
политнаха сърца балони
и всякакви в станиол бонбони.

Булицата нещо не разбра,
как така от черна дупка в тъмнина
на бал прекрасен в миг се озова.
А истината всъщност бе:

Прашецът знаеше къде
на празник да те отведе!

Децата бяха толкова щастливи,
защото булица се появи,
както в техните мечти.

Посипа се вълшебният прашец,
децата го ловяха със очи
и раждаха се приказни мечти.

Рожденика се завъртя
и с булицата заигра,
започна царствена заря.
Вселената за миг замря.

Честит рожден ден!!!
Честит рожден ден!!!
Припяваха звездите в хор
и ръкопляскаха деца,
в очите им изгряваха слънца
на водопади стичаше се радостта,
и пламваше със нова сила любовта.

Защото винаги, навсякъде, в света
най-важното за всичките деца
е във очите им да свети радостта.

И синята небесна булица
живееща на малка лунна улица,
щастливо се завърна у дома,
на жълтата си, спретната луна.
Пак взе от ъгъла вълшебната метла
и почна да събира лунен прах в торба,
и ягодово сладък беше й съня.

Очакваш ли я вече ти на твоята врата?
Повикай я със светеща мечта
и булицата ще се появи,
през хиляди звезди ще долети
щом много, много силно искаш ти.