Гума като чума и другари – химикали

В претъпкан детски несесер живееше един пергел сред разноцветни химикали – и нови, и по-малко стари. Тук – там се срещаха пастели, нашарили стените бели и пъстри моливи безчет, строени във войнишки ред. Но ето: някъде встрани надута гума се яви. А после място пожела до химикала с три лица.
– Тук аз съм дама най-голяма и трябва ми место за двама! Така че разните писачи да се посместят, значи! –нахално се провикна тя и линийката затрептя.

Но химикалите работни от преумора бяха потни, защото буквички редяха и да не сбъркат бдяха.
– О, молим Ви, госпожо Гума, послушайте и нашта дума: нуждаем се от тишина – да сме във форма сутринта!
– Нима със мен ще се препирате?! Нима пред заповед не спирате?! Ще се погрижа за това! – и яд в гласа й пролича.

Смутени, всички онемяха и късно трудничко заспаха. Последен бе пергелът стар, не виждал досега такава твар.

Но не забравила конфликта лош, госпожа Гума стана посред нощ, изскочи лекичко навън – потънало бе всичко в сън, да търси чантата на Васко. Той беше първокласник. Тетрадката по писане отвори и същността й мигом проговори: да трие де що падне и навред да стане снежно- бяло като лед! Домашната набързо бе изтрита, без гумата за нищо да попита…За Васко не помисли даже, а как съседите да ги накаже. Потайно се завърна у дома, без да остави и една следа. А в несесера всички спяха, така че нищо не видяха.

На следващия ден, обаче, усетиха, че някой плаче, че Васко беше без домашна! – звучеше истината страшна. “Но как? Това е невъзможно!” – шушукаха си те тревожно. Навред се вдигна суетня и никой нищо не разбра: как гумата се е смалила, останала почти без сила. Пергелът само забеляза, но думичка дори не каза.

Щом падна вечерта отново, за подвизи бе гумата готова. Тетрадката по математика избра. Ех, колко работа я чакаше сега! Числа и знаци, и задачи – за нея нищичко не значат! И тя старателно ги три, че нищо пак да не личи. Прибра се чак на сутринта с високо вдигната глава! А от надутата госпожа останало бе само кожа – една нищожна гума малка, изтъркана и страшно жалка!

Но старият пергел не спеше и за реда старателно следеше. Напълно всичко проумя. За Васко най му дожаля.
– Със теб ще се разправям после! – прободе злата гума остро, събуди старите другари- мъжествените химикали и план започна да крои как първолака да спаси.

Задачите – възстановени, по памет бяха пререшени.

А Васко нищо не разбра от тукашната препирня. Но щом отвори несесера, видя, че близо до пергела – пронизана от неговия крак, белее гума. И все пак…Изглеждаше на някой друг. И как попаднала е тук?!
– Аз не обичам чужди вещи – за мен са грозни и зловещи! А ти си чужда гума – чума!-и гумата не каза дума. Напусна Васковия свят, самоизяла се от яд!