Аз заеквам

Аз не съм като другите деца. Думичките идват в главата ми бързо, но не мога да ги изрека. Дълго време изобщо не се досещах. Не знаех, че съм различна. Тогава говоренето не ми беше толкова трудно. Още не беше дошло това задушаване, сякаш някой стиска силно гърлото ми и не позволява на думичките да излязат. Нито повтарянето в началото на думичката. Не мога да кажа “топка”. Казвам “то-то-топка”. Нито “обичам”. Вместо това се получава “о-о-бичам”.

Важното е обаче, че мама и тате ме обичат и така. И приятелчетата ми. Имам много приятелчета. Преди нямах толкова и бях тъжна, и ме беше срам да говоря за кратко. А още по-преди, докато не знаех, че имам заекване, говорех много и не се запъвах така.

В детската градина беше много хубаво. Говорех си с децата, участвах във всички игри и получавах само пчелички. Може би мъничко се запъвах на някои думички, но съвсем мъничко. Никой не забелязваше, дори аз.

Детската градина обаче свърши и станах първокласничка. Учех се да чета и пиша, и много исках да бъда отличничка. Веднъж в час по четене, г-жа Петрова ме вдигна да чета. Започнах и в началото беше много гладко. Помня, че беше разказче за един говорещ папагал. И както си четях, думичката “папагал” много ме затрудни. Опитвах и опитвах, и все не можех да я кажа. Колкото повече се опитвах, толкова по-трудно ставаше. Нещо като: па-па-па-па-.... и все не можех да стигна до –гал.

Поръчайте тази книжка и прочетете цялата приказка за Ема.