Маска

Едно мишленце сиво – и палаво, и диво изскочи от Буквара, от чантата на Вяра, качи се на вратлето, а после на ушето, погали й косичката и седна на главичката. Копнееше да види истинския свят, а не картинки сиви и тук – там някой цвят… Но точно в този миг се чу страхотен вик:
– Мястото е заето! За пандели е взето!

Изплаши се мишлето, прескочи на лицето и в него се отърка. Страхотно се обърка! Застана примирено, сякаш е пленено.

Но детското лице превърна се в мишле: с две щръкнали ушички и зъбчета – иглички. Същинска мишка жива – голяма и игрива! А всъщност беше маска – двулична и ужасна…
– Ще имам две лица пред другите деца: едното на детенце, а другото – мишленце! Доброто ще е Вяра, а с другото – забава! със пакости различни, за хора – непривични!

И като всяка мишка почувства остър глад. Хранителна верижка потърси в този град. Посегна към храната в боклука на земята и сирене намери. От радост потрепери!
– Добре ще си похапна!

Но някой в миг я цапна…Космата грозна лапа я хвана за ръката, а погледът зелен я тръшна по корем. Котакът я притисна, а Вяра силно писна:
– О, помощ! Аз съм Вяра! –обезверена, тъжна, бяла започна да се моли, но “цър – цър!” изговори! Щом църкането чу, Котакът се наду и с ноктите си хвана жертвата в капана. Но маската на мишка се свлече със въздишка, а Вяра – онемяла, насреща беше цяла. Котакът се изплаши и някъде отпраши…
– Не искам две лица – те носят ми беда! Едно е моето лице и му се радвам от сърце!

Мишленцето се сепна, сърцето малко трепна и бързо се обърна, в Букварчето се върна. Приседна си смирено, със любопитство победено. Най-после бе наясно, че чувства се прекрасно, че книжните герои във приказките свои живеят най-добре – не плашат никое дете!