Тео става барабанист

Продължава от Спасяването на драконовите люспи.

Дали драконовите люспи бяха вълшебни или малкият Теодор вече беше пораснал не се разбра точно, но от този ден нататък той започна да ходи и да тича. Обикаляше всяка стая, отваряше всяка вратичка на всяко изпречило се пред него шкафче. Скоро научи къде какво има из цялата къща.

Най-много обаче обичаше да се мотае в кухнята и да изважда тенджерите и тиганите. Подреждаше ги около себе си и вземаше няколко лъжици. И удряше ли, удряше. Звуците бяха невероятни. Толкова прекрасно дрънчащи и толкова прекрасно звучни. Така той започна да се учи да свири на барабани и твърдо реши, че когато порасне ще стане барабанист.
Тигърчето беше много въодушевено от новото занимание на Тео и  активно му помагаше. Скачаше от тенджера на тенджера и тропаше с капаците. Двамата бяха почти истински ударен оркестър. Оставаше само да измислят подходящо име и можеха да изнасят концерти.
Единственият проблем беше, че мама Лили незнайно защо саботираше репетициите им.
Винаги когато Теодор отваряше вратичката на шкафчето с тенджерите, изваждаха всички възможни ударни инструменти и започваха да репетират, мама Лили дотичваше и отново прибираше всичко.
Понякога започваше да вика и размахва ръце и отнасяше Тео в стаята му. Друг път завърза шкафчетата с ластици и трябваше да викат пирата папагал да превзема склада с музикални инструменти на абордаж.
Той много обичаше тази игра и с удоволствие късаше ластиците всеки път когато мама Лили ги слагаше. Никой не можеше да разбере защо тя толкова много се ядосва.
— Сигурно не обича музика. Може би като малка не й бяха пускали достатъчно музика. Играчките взеха да я гледат със съжаление. А татко Иван все казваше:
— Какво толкова! Малко шум… все пак в къщата има и дете.
— Шумът не е малко… — упорстваше мама.
— Може пък наистина да стане музикант! На татко металистчето!!! – татко Иван се радваше на Теодор и обеща, че ще му купи барабанче с дървени палки.
Мама Лили се ядосваше още повече, но тогава татко Иван я целуна и каза:
— Хайде, стига… ще му мине… Не е ли време да направим прощъпулник? Ако си избере барабан, обещавам ти, че ще направя специална звукоизолирана стая…
— Не се и съмнявам – усмихна мама Лили малко кисело – тогава ти пак ще грабнеш китарата.
— И още как? – ама признай си, че заради китарата ми обърна внимание в училище, а?
И двамата се засмяха.