В съвременния огледален свят

Един ден едно момиче, неграмотно, но с голямо самочувствие, докато се оглеждаше в в огледалото се появиха две ръце – черна и оранжево-златна. Момичето пое на пътешествие в огледален свят притеглено от двете ръце. Когато стигна видя табела с надпис „Бъдещето ви ще се открие тук!“ и това не я заинтересува. Продължи. Още една табела видя и на нея пишеше „Смартфон“. Ахна! Тръгна навътре. Видя огромен смартфон, а той ѝ проговори:

– Въпрос ми ти задай!

Давай, давай не се май!

– А къде съм? – пита неграмотничката.

– В огледалния свят!

– Чакай! Знаиш ли ми името?

– Разбира се!!!

– Жана, Ана или пък Банана!

Може да е Йони или Тони или пък Бонбони!

– Не, не, не! Няма тука име мое!

– Какво ли е името твое?

– Кати! А штом сми в углидалния свят...

– Аха...

– Защо няма огледала?

– Огледален е защото...-смартфона запял: „Тук лявото е дясно, няма зеле прясно, кисело, ронливо, нито примамливо... ВСИЧКО Е ОБРАТНО, ДА, ДА, ДА. ВСИЧКО Е ОБРАТНО НА МИИИИГААА. Ойей, ОЙЕЙ ИМАМЕ ЕЗИК ДОРИ ТИЗНАЙСЛЯТОНИЙГОВОРИМ ГОВОРИИТИ. Одадада, Одадада! Вярно е товаааааааааааа! Иняма рима тука, римата ми е в търбухаааааа!

– Ох, чао, закаснявам! – и тя пееше. – Много се притеснявам, но всичко има, край дори и вашяраййййййй.

– Чаоооооооооооооооооооо! – отвърна смартфона и те се сбогуваха.

Участва в конкурса „Приключение в Огледалния свят“