Маги и вълшебното гущерче

Здравейте, сигурно не ме познавате, затова ще се представя. Казвам се Маги, на 10 години и повече от всичко на света обичам да си фантазирам и представям най-различни неща. Много често се разхождам в малката горичка, която се намира близо до къщата ни и си представям, че това всъщност е голяма вълшебна гора пълна с феи. И знаете ли, понякога наистина ги виждам и те са толкова реални. Всъщност аз не ви казах къде живея, нали?

Живея в село Свежен, то се намира близо до Пловдив. Там живея в неголяма къща, заедно с баща си Петър, майка си Лили и двете си по-големи сестри Никол и Петя. Те са на 15 и 17 години. Въпреки че къщата ни не е голяма, всяка от нас трите си има отделна стая. Моята стая е най-красивата от всички. Има розови пердета на пеперуди, розово бюро, розово легло също на пеперуди и изобщо цялата е в розово, защото аз много обичам розовото. Прозорците ѝ гледат към моята вълшебна гора, затова понякога феите ми идват на гости. Аз ги черпя с чай и шоколадови бисквити, а те ми разказват за всички интересни и вълшебни неща, които се случват в гората или извън нея. На тях наистина им се случват невероятни неща, изключителни приключения. Говорят си с животните, търсели са злато и даже са попадали при истински пирати, на истински пиратски кораб, влизали са в пещера толкова дълбоко, колкото никой от нас хората не е успявал и там са намирали невероятно съкровище пълно с вълшебни диаманти, които изпълняват всяко твое желание и още много и много. Не бих се осмелила сега да ви изреждам всичко, защото ако го направя разказът ми ще стане толкова дълъг, че даже безкраен. Точно поради тази причина с моите феи от вълшебната гора си говорим по цели нощи. Много обичам тези феи и се радвам, че живея точно до гората, която е техен дом. Благодарение на тях животът ми е много интересен. Сестра ми Никол често се оплаква, че ѝ е скучно и няма какво да прави, а пък аз изобщо нямам такива проблеми и всичко това е заради моите добри феи, затова ги обичам. Само едно нещо не харесвам в тях – много пъти, когато сме си говорили съм ги молила да ме вземат с тях поне на едно от техните приключения. Не че се оплаквам, наистина много харесвам разказите им и ги слушам в захлас, но много искам поне веднъж и аз да преживея някое невероятно приключение. Те разбира се както и всички други ми казват, че съм още малка и не може.

Много често моля сестра си Петя да ме вземе с нея, когато излиза по магазините, но тя ми казва, че не може, защото съм малка или пък майка ми, когато я помоля да отида с нея до Пловдив, когато тя отива ми казва, че не може, защото съм била още малка. Единствено ме взима с нея на пазар, когато отива до близкия магазин в селото, но там няма нищо интересно. Магазинът винаги си е един и същ, с едни и същи стоки в него, с една и съща продавачка, която трябва да ви кажа, обаче, че е много добра с мен и единствено тя ми вярва за моите добри приятелки феите и не ми казва, че това са само мои измишльотини. Тя наистина вярва, че феите съществуват и аз говоря с тях. О, но май много се отплеснах... Та значи, стигнах дотам, че когато помоля феите да ме вземат с тях те ми казват, че съм малка. Изобщо не съм съгласна с това, как ще съм малка, та аз съм на пет и половина, почти на шест. Даже тази есен ще бъда предучилищна група, това е нещо много сериозно, което не правят малките деца. Като споменах предучилищната група искам да ви кажа, че нямам търпение да дойде есента и да започна да ходя на училище. Сигурна съм, че там ще науча много интересни неща. О, съжалявам пак се отплеснах... Имам този навик. Та значи след като феите ми казаха, че съм много малка, аз малко им се разсърдих, все пак ги изпратих около 12 през нощта да си ходят вкъщи, защото освен, че и те и аз трябваше вече да спим, майка ми можеше да чуе, че говоря с някого и да ми се скара много сериозно. Сложих им в една торбичка бисквитите, които не бяха изяли за из път, казах им до утре и легнах да спя.

Обаче хич и не можах да заспя, през цялото време си мислех, какво би било ако можеше да ме вземат с тях, какво ли приключение би ми се случило... Е, накрая все пак заспах. Не знам колко часа е било, но след това се събудих около 8 сутринта и още щом отворих очи усетих, че този път денят ми няма да бъде като предишните. Имах чувството, че днес ще преживея тъй чаканото от мен приключение.

Станах от леглото, облякох дрехите си и слязох долу да закуся. Майка ми беше приготвила от своите много вкусни палачинки с мед и шоколад. Изядох цели две и тръгнах да излизам на двора да си играя. Но на прага на къщата ни видях едно необикновено гущерче. Веднага познах, че не е обикновено, защото беше много цветно. Главата му беше синя, тялото жълто, а опашката лилава. Помислих си, че това гущерче сигурно идва от гората на феите и може би като тях говори затова му казах:

– Здравей! Аз съм Маги! Ти как се казваш?

– Пърпъл! – отговори то.

В този момент веднага си помислих, че чувството, което имах преди закуска не ме е излъгало. Ето че денят ми започна със среща с говорещото гущерче на име Пърпъл.

– Ти от гората на феите ли идваш? – беше следващият ми въпрос.

– Да. – отговори Пърпъл и добави. – Феите ме изпращат, трябва спешно да говоря с теб!

При тези думи усетих, че Пърпъл е разтревожен и веднага го попитах:

– Какво е станало, защо са изпратили теб, къде са моите любими феи?

– Ами... – започна гущерчето. – Не знам точно! Аз съм техният домашен любимец.

– Но какво се е случило, как така не знаеш точно? – попитах изплашено аз.

– Сутринта се събудих и очаквах както винаги всички феи вече да са се развихрили, да правят вкусни палачинки, да пият сутрешния си чай от мента, но тях просто ги нямаше. Всичко беше празно, имах чувството, че аз съм единственият на тази земя! – продължи той тъжно разказа си. – Единственото, което намерих от нашите любими феи беше бележка закачена на едно дърво на която просто пишеше: „Помощ!“ и не знаех какво друго да сторя, освен да дойда при теб. Та аз съм едно малко гущерче. – отчаяно завърши разказа си Пърпъл.

– О, не, трябва да ги спасим. – казах решително аз.

Как спасих феите и какво или кой ги беше отвлякло, ще разберете скоро от втората част.