Най-сладкото приключение на света

Един ден мама ми каза, че излиза от вкъщи за два часа. Попита ме дали искам да дойда с нея. На мен ми се ходеше навън, исках да поритам с бандата от входа, понеже след животните, футболът е втората ми голяма любов. И приятелите, естествено. И мама така казва – че приятелите са най-важни... И все пак, имам две котки, куче и рибки. И един куп приятели, ама не само от входа. И все пак ѝ отказах да дойда с нея, бях решила да си легна. Тъкмо легнах, когато се сетих, че трябва да нахраня животните. Държа храната им при закачалката в коридора, под огледалото. И така, станах веднага и се затичах натам и точно когато се протегнах да взема пакета... паднах в огледалото.

Изведнъж се озовах в кладенец. Не мисля, че някога съм преживявала толкова голяма изненада или такова учудване, даже и падането ми беше много странно, като знам колко пъти на ден падам – от футбола, от приятелите, от гонене на кучето ми. И все пак, бях в кладенец – и съм чела много приказки, обаче освен герои, не знам принцеси да са падали точно пък в кладенец. Погледнах нагоре и преди да забележа странното небе, видях мечка и пчела. Мечката ме гледаше почти с усмивка в очите и ми подаваше въже. Още повече, тя ми предложи да го хвана. Послушах я и се качих по него, колкото и страшни истории да съм чела с мечки, гризлита и други чудовища. Там се запознах и с мечката Алиса, която е скитник и идва от стадото на мечките, които ходеха по странния хълм по-надолу. Запознах се и с пчелата Вили – изоставена от семейството си. Но не знам защо се качваше като кучето ми.

Алиса и Вили ми предложиха да отидем в захарната гора. Много обичам сладки, обаче захарна гора даже не бях и сънувала. Зарадвахме се и тръгнахме. Минахме и през розовата градина, обаче в нея нямаше розови домати. Странно, обикновено в много розовите места има и много розови чудеса. И все пак, в нея имаше един шантав сладкар, който ми предложи торта и портокалов сок. Ние с Алиса и Вили приехме с удоволствие и хапнахме сладко.

Тъкмо тръгнахме, когато видяхме градина от сандвичи, ама всякакви сандвичи! Опитвахме се да си вземем, но собственикът ни подгони. Бяхме взели около двадесет – колкото побра шоколадовата ми чанта. Побягнахме напред и стигнахме захарната гора. Там имаше друго кладенче, в което скочих и разбрах една магия – то ми помогна да се върна обратно у дома.

Тогава осъзнах какво приключение съм изживяла – когато кучето ме облиза и си отворих очите.

Участва в конкурса „Приключение в Огледалния свят“