Приказната разходка в страната на феите

Както си играех с моето малко черно котенце на име Кити забелязах, че постоянно се взира в огледалото и драска с лапички по него. Първоначално това не ми направи особено голямо впечатление, но когато започна да мяука настоятелно разбрах, че наблюдава нещо. Взех Кити в скута си и започнах да гледам отражението си, но след малко с изненада забелязах, че нещо пробяга зад огледалото. Кити веднага наостри уши и започна да души с муцунка.

Видях с крайчето на едното си око дълги уши, които нямаше как да се скрият, те даже излизаха извън рамката на огледалото. Беше един доста срамежлив заек, но това не беше какъв да е заек, а един срамежливко наконтен с доста красив костюм на райета и с червена вратовръзка. Кити го зяпна с възхищение. Заекът направи тържествен поклон и скочи през огледалото право в моята стая. Направи ни ясен знак да го последваме. И така започна нашето приключение в огледалния свят.

Като за начало влязохме с Кити в огледалото и изведнъж преминахме в някакво друго измерение. Това беше една чудно хубава страна. Летяха феи, срещахме по пътя си елфи и гномчета, въобще всякакви чудновати същества. Всички те си имаха своите малки къщички. Изведнъж някъде от гъсталака изскочи човече, което запърха много бързо с крилца и се провикна:
– Свиквам конференция на феите.
Започнаха да прииждат феи от всички полянки в околността.
– Но какво се е случило? – шепнеха си уплашени те.
– Имаме си важен гост. – каза малкото човече с крилцата и посочи мен и Кити. Каня всички феи и приказни същества в овощната градина на следобеден чай.
Аз естествено гледах с недоумение всичко това и даже думичка не можех да продумам. Една прекрасна малка фея с пърхащи снежнобели крилца се доближи до мен и умело ми поднесе чашката с чай в ръка. Чашката представляваше лилава камбанка и ухаеше на свежи теменужки. Всички бяха очевидно много радостни и се забавляваха. Имаше дори един бръмбар, който свиреше на флейта. И от звуците на флейтата или от хубавия чай неусетно се унесох в лека дрямка.

На сутринта една нежна ръка ме събуди с думите:
– Добро утро. Хайде ставай, поспаланке.
Това беше мама. Разказах ѝ за моето приключение в огледалото, но тя въобще не ми и повярва. А до мен спеше и доволно мъркаше черното котенце Кити. Това беше моята невероятно красива приказна разходка в страната на феите в огледалото.

Участва в конкурса „Приключение в Огледалния свят“