Странното огледално приключение

Веднъж с приятели се разхождах късно вечерта. Там изведнъж докато се разхождахме видяхме една стара разрушена къща и решихме да влезем, за да видим какво има там. Като влязохме, видяхме, че има една стая с едно огледало, в което не се виждаше отражението ми. Аз си протегнах ръката, за да пипна огледалото и тогава изведнъж нещо започна да ме дърпа. Аз се връщах назад, а то ме теглеше към себе си.

Изведнъж се озовах в огледалото. Там беше много странно, видях някакъв заек да тича по една пътечка, и той ми каза да побързам, защото закъснявам. Реших да го последвам. Той стигна до вратата и скочи в нея. Аз реших да тръгна след него. Влязох през вратата и започнах да падам надолу и надолу все едно никога нямаше да спра да падам. Като паднах видях един много странен град – там имаше двуглави мечки, говорещи змии, също и заекът. Той ми каза да го последвам и ме заведе до една голяма маса, на която имаше много храна и чай. Около масата бяха насядали Червената кралица, Алиса, заекът и някакъв луд шапкар. Те ме почерпиха със сладки и чай.

Изведнъж се чу някакъв странен шум, а лудият шапкар ми каза да изпия една отвара. Изпих я и започнах да се смалявам. Той ме сложи в чайник и ми каза да мълча. Чух рев на мечка. Когато шапкарят ме освободи го попитах какво беше това, а той ми отговори, че Мечката, наречена Царят на мечките търси Алиса, за да ѝ вземе главата. Шапкарят започна да ме развежда из града и ми каза, че се намирам в Огледалния свят. Казах му, че искам да се прибирам вкъщи, но той не ми позволи. Започна да ме развежда из града, там имаше говорещи маймуни и някаква котка, която изчезваше и се появяваше като призрак. Изведнъж всичко започна да изчезва и аз се озовах в къщата с моите приятели. Но странното беше, че те казаха, че през цялото време съм бил там.

Участва в конкурса „Приключение в Огледалния свят“