Новите приятели на Бриана

След като последната кибритена клечка изгаснала, момиченцето се върнало обратно на земята. В този момент една жена минавала по пътя. Видяла клетото дете и го попитала:
– Момиченце, защо си само навън по това време?
– Госпожо, ако се прибера вкъщи татко ще ме бие, защото не съм продала кибрит днес. А и в нас не е много топло. Почти като тук е.
– Миличка виж, премръзнала си! Хайде, тази вечер ела в нас. Аз имам две дъщери на твоята възраст. Тъкмо ще си поиграете. Утре ще говоря с баща ти. Ще се погрижа да живееш по-добре!
Тръгнали към дома на жената. Тя била част от аристокрацията на града. Живеела в най-хубавия квартал. Щом пристигнали, настанила момиченцето в стаята за гости и извикала дъщерите си. Децата слезли веднага и по-голямата рекла:
– Мамо, кое е това момиченце?
– Това е едно клето дете! Яде бой, ако не донесе пари. Видях го, че стои премръзнало и го приютих.
– А как се казва?
– Честно да ти кажа и аз не попитах. Как се казваш?
– Аз съм Бриана.
– Приятно ми е, Бриана! Аз съм Барбара и съм на 9! Ти на колко си? – рекла по-малката дъщеря
– Извини сестра ми! Аз съм Линда и съм на 11. Искаш ли да отидем в стаята ни и да си поиграем? – казала по-голямата
– Много сте гостоприемни! Благодаря за всичко, съгласна съм! И аз съм на 9. Но бих дала и живота си за едно коматче хляб.
– Хляб ли? Ние ще вечеряме след половин час, но пуйка! – учудила се дамата
– Мамо, колко време Бриана ще остане тук? – попитала Барбара
– Да, мамо. Може ли да я задържим? Моля! – добавила Линда
– Деца, не знам! Трябва да говоря с родителите. Разбира се, ако тя иска може да остане да живее при нас.
– Благодаря за поканата! Но не мога да приема. – отвърнала Бриана.
– Защо? – ахнали всички.
– Не мога да ви притеснявам! – рекла свито клетницата.
– Ти не ни притесняваш! Моля, остани и живей с нас! – замолили се всички.
– Добре, ще остана! – отговорила Бриана!
Така и станало. Времето летяло и децата растели. Ходели на училище, почивки... Бриана пораснала и отишла да учи. Тази жена променила живота ѝ! До старини всички живели щастливо!

Избрах да променя края точно на това произведение, защото искам всички деца да са щастливи! Да живеят добре, а не лишени от родителска обич и подслон. Да изживяват щастливо и безгрижно детството си, а не да замръзват, за да изкарат прехраната си!

Участва в конкурса на „Забавното лятно четене“