Ангелът и малката кибритопродавачка

Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер – последната вечер на годината.

В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единия чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара.

Треперещо от студ и глад, бедното дете вървеше бавно нататък. Жално му ставаше на човек, като го гледаше...

Снежни парцали покриваха дългите светлоруси коси на детето, които падаха по шията му на хубави къдрици. Но момиченцето не мислеше за своите хубави къдрици. Във всички прозорци горяха светлини, отвсякъде се носеше мирис на печена гъска – нали беше нощта срещу Нова година. Да, момиченцето мислеше само за това...

В един ъгъл между две къщи, от които едната се издаваше напред, момиченцето седна да си почине, като сви под себе си измръзналите си крачета. От това му стана още по-студено, но то не смееше да се прибере вкъщи. Не беше продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито парица. Баща му щеше да го бие, пък и у тях не беше никак топло. Само един покрив стърчеше над главата им, а вятърът духаше на воля, макар че бяха запушили със слама и парцали най-големите дупки.

Малките му ръчички се бяха почти вкочанили от студ.

Из „Малката кибритопродавачка“

Една жена минаваше покрай задънената уличка и видя малкото момиченце как се е сгушило и седи там сам самичко. Тя отиде при него и го попита:

– Защо си тук сам самичко, момиченце и то на Нова година? – попитала жената.

Момиченцето ѝ разказало всичко от игла до конец и се разплакало.

Ангел (така се казвала жената) я съжалила и я взела за свое дете. Така двете живели дълго и щастливо. И когато хората разбрали за случилото се, наричали жената Ангелско сърце.

Участва в конкурса на „Забавното четене“