Малката кибритопродавачка и домашните любимци герои

Момиченцето драсна още една клечка и като доближи пламъчето до лицето си, усети, макар и нищожен топъл полъх и заспа. Изведнъж то усети топлина, много по-силна от тази, която бе отделила кибритената клечка и отвори очи. Едно бездомно куче се бе свило на кълбо в краката ѝ и я топлеше. Върху ледената ѝ гола ръчичка, опряна на стената бе легнало малко, разрошено коте. Момичето наведе глава и ги целуна. В същото време, бабата на кибритопродавачката, дочула за почти премръзнало дете на съответната улица, реши да отиде и да помогне с каквото може, като дори не подозираше, че въпросното дете е нейната внучка. Когато я видя на земята, разплака се и силно я прегърна.
– Бабо! – възкликна детето. – Колко много те обичам!
– И аз те обичам, милото ми! – рече бабата с насълзени очи и загърна внучето си със своята дреха.

Изведнъж погледът на момичето се спря в непродадената стока.
– О, не! Кибритът! Не съм продала нито една кутия, а и изхабих цяла една, за да се стопля... Тате ще ме бие! – каза то и заплака.
– Да не мислиш, че ще те върна пак при баща ти!? Не, ще живееш при мен и дядо ти. Мислех, че за детето е добре да живее с родителите си, но явно съм грешала. Моля, прости ми, че не те взех още отдавна! – виновно отвърна бабата.
– Не, бабо, не си виновна! Но моля те, нека вземем тези животинки. – момичето посочи треперещите куче и котка, стоящи още в същото положение, – те ме спасиха от студа!
– Разбира се, те са герои! Пък и имаме нужда от пазач и ловец на мишки! – засмя се старата жена и подкани внучката си.

Момичето щастливо прегърна свитото, слабо куче, а котето сложи в джоба на прокъсаната си, осеяна с кръпки дреха и тръгна. Стигнаха къщата. Тя беше една ниска, кирпичена къща, на един етаж, но приятно измазана с вар, та стените ѝ бяха бели. На момиченцето ѝ се стори като от приказките. То влезе и се видя със своя дядо, а после обиколи двора и намери местенце за своите нови приятели. Беше първи януари, най-прекрасният старт на новата година за едно, допреди час измръзващо дете.

* * *

Реших да променя края точно на тази приказка, защото е прекалено тъжен. Мисля, че Малката кибритопродавачка, също като Снежанка, Пепеляшка и всички други приказни момичета трябва да има вълшебна история с щастлив край. Тя заслужава поне баба и дядо, които да я обичат, и няколко животинки приятели. Бих искала да й подаря поне това щастие, като променя малко нейната история.

Участва в конкурса на „Забавното четене“