Една различна история за малката кибритопродавачка пълна с много доброта

...„Някой умира в тоя час!“ — помисли си момиченцето, защото баба му, която го обичаше много, но бе умряла вече, му беше разказвала, че когато пада някоя звезда, тогава се възнася към бога една човешка душа.

Момиченцето драсна о стената още една клечка и видя баба си. Мила и любяща.
– Бабо, моля те вземи ме със себе си. Аз знам, че когато угасне и тази клечка ти ще изчезнеш – каза момиченцето на своята баба, но изведнъж задуха вятър и детето видя как клечката започва да гасне. То се затича към баба си, а тя усмихната разтвори ръце, за да прегърне любимата си внучка. Започна да се издига високо, високо в небето, а малкото момиченце усети отново глада. Очите й се напълниха със сълзи, но не ѝ беше студено.

Детето се събуди и видя, че се намира в топла и уютна стая, а до нея седеше един мъж. След това момичето видя, че до мъжа седеше жена, а в скута й седеше малко момченце. Имаше маса, а на нея се мъдреше голяма печена гъска. Но, дали е възможно? Това беше къщата, през чийто стени малката кибритопродавачка гледаше, когато беше запалила първата клечка.
– Хайде, седни до огнището, за да се сгрееш. Толкова е студено навън... – каза жената и посочи огнището, в което горяха много съчки, а пламъкът вътре танцуваше. Момиченцето стана и тръгна към топлия огън и седна точно пред него на меко кресло.
– Защо беше навън сама? – попита я мъжът.
– П-п-продавах к-кибрит. – отговори му момиченцето.
– Но защо не се прибереш у дома? Сигурно родителите ти се притесняват за теб.
– Баща ми е вкъщи, а моята мила майчица е сред звездите по широкия небосвод. Ако се прибера баща ми ще започне да ме бие, защото днес не съм продала и една кибритена кутийка. – детето въздъхна и избърса сълзата от бузата си – Но вие защо сте ме довели тук?
– Нашето момченце – каза жената – те видя през прозореца и на нас ни стана жал за теб. Решихме да те приберем вкъщи, за да се сгрееш.
– М-много ви благодаря – отговори момиченцето.

След това добрите хора ѝ дадоха топъл чай и дебело одеяло. Заедно седнаха на трапезата. Така семейството отпразнува Нова година заедно с малката кибритопродавачка. На нея ѝ се стори, че за първи път в живота си се усмихва и е щастлива...

През това време бащата на момичето трепереше в тяхната къща и си мислеше: „Къде е това дете? Ще види тя когато се прибере и ако не е продала нещо... Ще види тя, ще види...“ Така той час се заканваше докато най-накрая:
– Не мога да я чакам! Ще изляза и ще я потърся!
Той излезе и започна да се лута из студената вечер, докато в онази къща детето се радваше искрено. Но след малко той я видя през прозореца на къщата. Отиде до вратата и почука.
– Кой ли ще ни търси в този късен час? – зачуди се мъжът.
– Не! Не отваряйте вратата! Сигурно е баща ми! – каза момичето и усмивката изведнъж изчезна от лицето ѝ.
– Тогава се скрий! – предложи момченцето, което си мислеше, че всичко е просто една игра.
Всички приеха тази идея и жената заведе момичето в стаята на детето ѝ.
– Добър вечер, господине, с какво мога да ви помогна? – каза учтиво мъжът на бащата на малката кибритопродавачка.
– Изобщо не е добра! Къде е непослушната ми дъщеря?
– Нямам никаква представа къде е вашата дъщеричка. Най-добре потърсете другаде. – каза мъжът и затвори вратата.

* * *

Избрах тази приказка, за кибритопродавачката, защото тя учи децата на състрадание към бедните и способността да оказваме помощ на другите. Питате се какво се е случило след това. Е, както в повечето приказки, то и тази има щастлив край. Нашата кибритопродавачка стана момиче с хубави дрехи, топло легло и любящо я семейство. А баща ѝ... Баща ѝ продължи да проси и трудно събраните пари ги похарчваше за алкохол. Не след дълго дъщеря му и новото ѝ семейство изгубиха дирите му...

Участва в конкурса на „Забавното четене“