Мечтите се сбъдват

Тя драсна последната клечка и започна да мечтае. Представяше си своето семейство на трапеза в топла стая. Момичето не мечтаеше за голяма къща и скъпа кола, не я интересуваше дали ще живее в малка къща, нито как ще бъде обзаведена тя. Мечтаеше за това, да има голямо семейство с майка, баща, с брат и сестра, и едно куче. Премръзналото момиче започна да се отпуска, когато по рамото я подуши едно малко кученце, водено от млада и красива жена, а подире им тичаха момче и момиче. Кибритопродавачката усети допира на топла ръка, протегната към нея от синеоко момиче с румени бузки. То бе спряло пред нея и й подаваше ръка, за да стане. Когато кибритопродавачката се изправи момиченцето й се представи с името Ана. Малката премръзнала кибритопродавачка отвърна на поздрава на Ана с мълчание. Двете момичета се чувстваха странно привлечени една от друга. Когато Ана се огледа, разбра, че се е изгубила. Тя помоли кибритопродавачката да потърсят заедно майка й и брат й. Кибритопродавачката се съгласи.

 

Търсиха цял час, докато при тях доприпка кученцето. Ана чу гласа на майка си, затича се и я прегърна. Майката видя, че дъщеря й е с нова приятелка. Огледа притеснено двете момичета и забеляза, че те изключително много си приличат. Майката на Ана учтиво покани кибритопродавачката да вечеря със семейството тази вечер. Четиримата поеха към къщата на Ана. Когато вечерята свърши, Ана се втурна към стаята си и извика кибритопродавачката. Ана все още не беше разбрала нейното име и я попита отново как се казва. Кибритопродавачката се представи с името София. Майката на Ана отиде при двете момичета и започна да разпитва София за нейния живот. В разказа за животa си София с много топлина отбеляза, че всички трудности, честността и трудолюбието на родителите, които са я отгледали, са я научили, че за храната трябва да се работи. Макар и все още малка, тя се бе научила да бъде благодарна и за малкото, което има, да се радва на една усмивка, на пламъчето от клечка кибрит и на мечтите - на всичко, което дарява с топлина и прави по - добър човека. София беше малко притеснена от разказа си, но след като получи разбиране, тя се отпусна и започна свободно да общува със семейството на Ана.

 

Майката покани София през нощта да спи при Ана, но София веднага се сети за баща си, който щеше да се притесни за нея и да я търси в мразовитата нощ. София оправдаваше вечно сърдитото му настроение с бедността и поредицата от неприятни събития, които му бе поднесъл животът. На сутринта майката на Ана посети бащата на София, за да говори с него. Тя разказа как е намерила дъщеря му премръзнала на улицата и как я е прибрала в своя дом. Жената предложи работа на мъжа като градинар в къщата, за да бъде по - близо до детето си и всички да живеят заедно. Той прие и още на следващия ден започна.

 

В света живеят хора с различно материално състояние и различни ценности.Всеки сам определя степента на важност на тези ценности. В живота си срещаме всякакви хора – бедни и богати, лоши и добри, отзивчиви и егоисти. Важното е да се свързваме с хора, които приличат на нас самите. Важно е да улавяме момента и предоставените ни възможности. Важно е да мечтаем и да се трудим мечтите ни да се превръщат в реалности.

 

Избрах да променя края на това произведение, защото всеки път, когато го чета, не спира да ме впечатлява съдбата на малката кибритопродавачка. Това е едно дете, което се е родило в бедно семейство, труди се ежедневно по мразовитите улици, за да припечели вечерята си, вместо да играе и да бъде безгрижно. Впечатли ме това, че в най-трудните си моменти тя използва силата на мечтите, за да спечели малко топлина и надежда.

 

Участва в конкурса на "Забавното четене"