В двореца на малката прекрасна фея

– Бабо! – извика момиченцето. – Вземи ме със себе си! Знам, че ще изчезнеш, когато клечката угасне; ще изчезнеш като топлата печка, хубавата гъска и голямата, прекрасна коледна елха – и тя драсна бързо всичките останали клечки, които бяха във връзката, много искаше да задържи баба си, и кибритените клечки светнаха с такова сияние, което бе по-ясно и от дневна светлина.

Изведнъж от пламъците на клечките се появи не бабата, а една малка прекрасна фея. Тя обгърна момиченцето със своята пелерина и го отнесе в своя дворец.

Цяла зима феята се грижеше за момиченцето. То се чувстваше прекрасно при нея, но много тъгуваше за семейството си. Феичката му обеща, че като се стопли ще намери нейното семейство.

* * *

Избрах да променя края на „Малката кибритопродавачка“, защото не искам момиченцето да замръзва. Този край винаги ме е ядосвал и натъжавал.

Участва в конукрса на "Забавното четене"