Трите въпроса на котарака в чизми

... Очарован от добрите обноски на господин маркиз дьо Караба също като дъщеря си, която вече била безумно влюбена в маркиза, и възхитен от големите му богатства, след шестата чаша царят казал:
– Господин маркизе, от вас зависи да станете мой зет.
Маркизът се поклонил ниско, приел честта, която му направил царят, и още на другия ден се оженил за принцесата. Котаракът станал благородник и вече тичал след мишките само за развлечение.
След няколко години младото семейство се сдобило с дъщеря. Тя била красива като майка си и съобразителна като баща си.
Момиченцето много обичало да си играе с котарака, а пък той от своя страна, харесвал да учи детето на разни хитрости.

Един ден котаракът и девойчето останали сами със слугите. Играли дълго, дълго, но по едно време момиченцето се оплакало, че е гладно. Котаракът веднага затърчал да поръча на готвачката обяд.
Докато котаракът нареждал, при красивото дете влязло едно малко човече и отвлякло момичето. То се разплакало и котаракът го чул. Той излязъл навън и видял как една каляска тръгва. Животното побягнало след каретата, но се уморило и спряло да почине. Котаракът тръгнал по следите на откраднатото дете. Най-накрая стигнал до един малък, но красив дворец. На портала обаче пазел стража. Котаракът разбрал, че охраната няма да го пусне и затова опитал с хитрост:
– Здравей, добри човече! Би ли ми казал каква е онази птица, ей там на дървото зад теб?
Човекът веднага се обърнал назад, а през това време котаракът се промушил през портата, влязъл вътре и заключил от вътрешната страна. Пазачът нищо не можел да направи и останал заключен отвън.
Хитрецът започнал да търси царската дъщеря. Бродил, бродил из замъка, докато най-накрая видял момиченцето заедно с още едно дете и царя и царицата. Тогава той нахълтал в стаята и извикал:
– Как се осмелявате да крадете това малко и беззащитно дете?
След като задал въпроса, царят веднага отговорил:
– Това дете вече е наше. Ние не го откраднахме, а го взехме от вас, защото нашата дъщеря искаше приятелка за игра. Ние ще задържим детето.
След като чул всичко, котаракът разбрал, че намеренията на царското семейство са сериозни и затова решил да надвие крадците с хитрост:
– Добре. Ще ви оставя момичето, но ако успеете да ми отговорите правилно на 3 въпроса, ако ли не, аз ще си я взема. Съгласни ли сте?
Царят се смятал за много умен и затова отвърнал:
– Съгласен съм. Е, слушам първия въпрос.
– Чудесно. Първият въпрос е: „Каква е рождената дата на моето момиченце?“. Вторият е: „На колко години е детето, което отвлякохте?“ и третият е: „Как е името на девойчето, което играе с вашето чедо?“ – казал котаракът.
Царят не можал и дума да обели. Тогава хитрото животно взело момиченцето и заедно се прибрали у дома.

Така благодарение на хитростта на котарака, царската дъщеря успяла да се избави от несполуката, която я бе сполетяла.

Избрах да напиша друг край на тази приказка, защото исках да разбера какво става по-нататък със семейството и котарака, дали той продължава да се справя с хитрост или пък се е променил. Другата причина, която ме доведе до това решение е, че това е една от любимите ми приказки. Това бяха двете водещи причини, за да довърша приказката.

Участва в конкурса на „Забавното четене“