приказки за лека нощ
Приказки за тигърчето Тео и лъвчето Лео – Как се появи Тео?
Как се появи Тео ли? О, веднага ще ви разкажа, но преди това не мислите ли, че е важно да разберем кой всъщност е Тео?
А това безспорно е много сложен въпрос. Но понякога може да се разкаже и много просто. И много лесно... и направо с една дума. Тео е играчка. Една малка или не много малка плюшена играчка. И още Тео е тигърче, или не съвсем... Поне всички го мислеха за тигърче... може би защото беше на райета. Но не бяха оранжеви и черни като на другите тигри. Нито бели и черни като на зебрите. А жълти и лилави... Може би другите цветове плат бяха свършили и затова за Тео бяха останали само те. И много хора се чудеха що за животинче е, разглеждаха го, ахкаха и охкаха, смееха се и после винаги го оставяха на рафта.
И въпреки че той се смяташе за много умен, красив и чаровен... беше останал сам от целия огромен кашон, който доставиха преди няколко месеца в магазина... а всички други тигри, зебри и други плюшковци вече бяха продадени. Така че вече Тео не беше съвсем уверен дали е толкова умен, красив и чаровен, щом никой не иска да го купи. Всички други плюшени играчки бяха намерили своя мечтан свят в големи къщи с малки любопитни момченца и момиченца.
Тео също много искаше да има свой дом. И затова малкото му сърчице трепваше всеки път, когато звънчето на вратата звънваше и известяваше на леля Петя, че някой влиза в малкото й магазинче.
Така че Тео всеки път очакваше първото позвъняване на звънчето с радост и всеки път с тъга изпращаше второто позвъняване, когато клиентът си излизаше с шарено пликче. Но без Тео.
И все пак Тео не губеше кураж и нощем се упражняваше да реве, като истински тигър. Въпреки че беше с окраска по-подходяща за пеперуда, Тео вярваше, че е тигър и правеше всичко като тигър. Дори спеше като тигър.
Той имаше огромни черни копчета, които му служеха за очи – през тях той виждаше всичко в красиви ярки цветове. И не само това. През тези големи черни копчета Тео можеше да разпознава кой е истински приятел и кой не. Това беше много ценно умение и много от играчките искаха да разменят собствените си очи за копчетата на Тео, защото през тях всичко се виждаше по-ясно.
Но на Тео не му беше особено лесно. На няколко пъти той щеше да размени своите прекрасни вълшебни очи. Веднъж за два чифта сини мъниста, които служеха за очи на едно пате, а даже беше готов да се примири и с червените очи на един много зловещ на пръв поглед ягуар, който обаче беше съвсем мек и безобиден.
И точно тогава чудото се случи... Звънчето звънна и почти веднага един млад и задъхан мъжки глас попита... “Имате ли тигърче”? Леля Петя веднага разбра, че този клиент иска незабавно да си тръгне с тигърче, но добре знаеше, че единственото останало тигърче в магазина беше именно Тео. Затова тя смутено посочи към рафта, от който Тео гледаше с голямо любопитство и аха, да се изтърколи на земята. Сърцето му тупкаше толкова силно, като на никоя друга плюшена играчка в света. И знаеше, че това беше денят. Или сега, или никога.
– Ето, в момента имаме само този. Малко нетрадиционен тигър, но тигър. – чу да казва продавачката – звучеше все едно се извинява за нещо.
Мъжът погледна Тео, поусмихна се, дръпна го за опашката.
И усмихнато каза:
– На мен ми трябва тигърче спешно. Изписват моето малко новородено тигърче и искам да занеса една хубава плюшена играчка в родилния дом.
– О, честито – възкликна леля Петя.
– Можели да ми го сложите в красива кутия с панделка?
– Разбира се, веднага. – отвърна продавачката и се разбърза.
Тео осъзна, че това е неговият щастлив ден и примря в кутията от радост.
Ура, ура, ура
Подарък съм сега
Това е моят ден рожден
Ще бъда тигър много смел.
Запя и затанцува в кутията Тео.
Сара Найденова, 8 г.,
Публикувано на 29.01.2010
Много хубава приказка.
Сара Найденова, 8 г.,
Публикувано на 30.01.2010
Ето пак чета тази приказка!!!
Йоанна Найденова, ,
Публикувано на 01.02.2010
супер е приказката, радвам се че ще има продължение защото е мн интересна
Галя , ,
Публикувано на 11.02.2010
Превъзходно!
Ели , 10 г.,
Публикувано на 16.02.2010
много интересна приказка
Биннур Маджарова, 9 г.,
Публикувано на 23.02.2010
хубаво
Мирка Гатева, 10 г.,
Публикувано на 26.02.2010
много е дълга
Мартин Игнатов , 11 г.,
Публикувано на 11.03.2010
И нашата продавачка в книжарницата се казва Петя...
lelq osmanova, 12 г.,
Публикувано на 11.03.2014
*:* :*