Дядо Коледа пристига

Продължава от Късметите на Бъдни вечер

Коледната нощ беше толкова вълшебна. Мигащи светлинки, бенгалски огньове, много свещи и голям коледен венец.
Момченцето Теодор и тигърчето Тео си бяха намислили да не спят цяла вечер, за да могат да си поговорят с Дядо Коледа.
Помолиха мама Лили да направи шоколадово мляко и тя направи три големи чаши. Теодор държеше да има една голяма чаша мляко за Дядо Коледа и две по-малки за него и за тигърчето. Мама Лили сложи в една голяма червена чиния три курабии: една във формата на снежен човек, една зелена елхичка и една червена камбанка, цялата с малиново сладко.
Теодор реши, че ще опита камбанката, тигърчето предположи, че Дядо Коледа може би обича повече малиново сладко. Така че накрая Теодор изяде снежния човек и елхичката.
Изпиха си млякото и зачакаха... Зачакаха Дядо Коледа да влезе в стаята.
– Няма комин, как ще влезе? – приближи се едно плюшено зайче.
– Дядо Коледа влиза навсякъде. – намеси се и Джаф-Джаф, малко бяло кученце.
– Нека попеем празнични песни, за да ни чуе отдалече и да побърза да дойде при нас. – предложи жълтото пате.
– Да, да, да – рок концертът на света... тази вечер е при нас, нас, нас... – долетя и папагалът.
Всички се сетиха каква чудесна рок група бяха направили преди време и всеки побърза да намери любимия си инструмент. Всички засвириха и запяха.
Дядо Коледа, дори да беше на път за Марс, нямаше как да не чуе и да не обърне курса на шейната.
Трябваше да измислят много празнична песен.
Теодор седна на барабаните и ги заудря с всичка сила.

Чувам тропат елени по млечния път,
сякаш звънчета в снежеца звънят.
Дядо Коледа с шейната лети!
Дядо Коледа, при нас се поспри!

Виждам хиляди светли звезди,
вълшебен прашец над света заискри.
Дядо Коледа с чувала лети!
Дядо Коледа, при нас се поспри!

Ето го, ето го – чувам го аз!
Ето го, ето го – виждам го аз!
Дядо Коледа идва при нас!
Дядо Коледа идва при нас!

Плюшените играчки тропаха и пееха, пееха и викаха, танцуваха и се търкаляха.
И всеки обясняваше как чува или вижда как Дядо Коледа идва. Лилавата крава каза, че чува как Дядо Коледа си влачи обувките по алеята пред къщата. Розовото прасе пък сподели как вижда Дядо Коледа как посяда, за да си почине преди да скочи през комина в тяхната къща.
Никой не знаеше колко дълго плюшените играчки бяха очаквали Дядо Коледа, но ето най-накрая той се появи. Блестяха хиляди светлинки, снегът светеше и хоп, плюшените животни видяха шейната.
– Сребърнаа. – възкликнаха всички.
– Казах ли ви, казах ли ви – джаф – джаф – джафкаше възторжено Джаф-Джаф!
– С червена мантияяя – ехааа, изписука и малкото пиленце.
– И голямааа бялааа брадааа – истинскиии е! – викаше и патето.
Теовците бяха залепили нослета на прозореца и гледаха като онемели. Съвсем бяха забравили, че искаха да си поговорят с Дядо Коледа и да разберат дали той говори плюшения език.
Всичко се случи толкова бързо. Беше толкова приказно и вълшебно, че никой не разбра как Дядо Коледа дойде, остави торбата с подаръците и отново полетя със своите елени.
На сутринта обаче всяка една от плюшените играчки разказваше най-невероятни истории. Папагалът обясняваше, че Дядо Коледа искал канела за шоколадовото мляко, а пък жълтото пате, че бил харесал курабийката с малиновото сладко.
Теовците също бяха на мнение, че Коледната нощ е вълшебна и всичко може да се случи. Така че вярваха на всички. Не съжаляваха, че не си бяха поговорили и те, важното е, че го видяха. Тигърчето беше убедено, че Дядо Коледа е казал:
Каква прекрасна тигрова шарка, имайки предвид точно неговите лилаво жълти черти.
А Теодор пък знаеше, че Дядо Коледа е попитал точно за него:
– Къде е най-послушното дете?
Всеки беше запазил в сърцето си много топъл спомен.
А желанието на Теодор се беше сбъднало.