Зинедин се впуска в приключение

Беше топла лятна нощ, а навън шумулкаше дъжда. Под едно голямо листо от явор, което им служеше за къщичка, стояха скакалецът Зинедин, братчетата и сестричетата му и старата му майка. Те ядяха вкусна салата от глухарчета и прясна тревица, а за десерт имаха захарна тръстика. Всичко беше много уютно за скакалците, които сладко си хапваха. Зинедин беше упорито и добросърдечно скакалче, което се беше родило без едно краче. След всичко, обаче доктор Щърб му беше зашил едно краче и вече Зинедин подскачаше, досущ като другарчетата си. Той не беше грозен скакалец. Напротив! Беше хубав и вече дори си имаше краче!
Един ден, една нежна пеперуда пропълзя из полето, където беше зелената къщурка на Зинедин. Част от крилцето на пеперудата липсваше. Тя едва се клатушкаше уморена от дългия път. Видя малката къщурка и почука на вратата. От вътре се чу нежно гласче...
– Идвам! – провикна се майката на Зинедин. – Кой чука по вратата?
Мама Зинедина повдигна леко листото от роза, което служеше за врата и покани пеперудата вътре. Щом видя милото, измъчено същество, мама Зинедина веднага викна доктор Щърб. През това време Зинедин се приближи до нея с братчетата и сестричетата си. Те никога не бяха виждали пеперуди с такава окраска из широкото поле. Всички пеперуди там бяха бели. Тази беше шарена. Крилете й бяха розови, а по краищата имаше лилави петна. По едно светлосиньо кръгче имаше в четирите края на крилете й, а в тях пък по още едно светлозелено. Тялото й беше жълтичко и весели антенки стърчаха от главата й. Беше толкова красива, но част от дясното й крилце, където трябваше да има лилаво петно, нямаше. Зинедин се доближи до нея.
– Ти как се казваш? – попита скакалчето.
– Казвам се Шаринита. Идвам от полето с минзухарите. Царството на принцеса Калиндика. Лошият стършел завзе царството и ни изгони. Прелетях половината път, но попаднах в една гора. Беше нощ... нищо не се виждаше и затова раздрах крилцето си. Вчера вечерта пък заваля пороен дъжд и съвсем не можех да летя. Паднах, ала все пак с всички сили се опитах да дойда до най-близката къщурка, за да повикам помощ на моята господарка, калинката Калиндика. След малко дойде доктор Щърб, който внимателно приши едно лилаво парченце плат и вече Шаринита летеше перфектно и дори не си личеше, че това парченце не е нейното. Скоро тя разказа историята си и на мама Зинедина, която приготви Зинедин, да отиде на помощ. Другите й деца бяха малки. Не можеше да прати тях, но Зинедин вече с новото си краче можеше да подскача и да помогне на пеперудата да освободи господарката си от злия Стършел. Майка му му даде вкусна захарна тръстика, няколко капки роса, две парцалчета, които служеха за одеяла и едно малко остро дръвце, което служеше за нож. С него Зинедин трябваше да си прокарва път през гъстата къпина и да си събира сухи клонки, за да запали топъл огън, на който да се стоплят. След вечерята с Шаринита тръгнаха на път. Първата нощ те си хапнаха тръстика и Зинедин насъбра малко клонки. Запали топъл огън и се загънаха с одеялата, за да се стоплят още повече. После обаче, на Зинедин му се припи вода. Отгъна се и пи малко роса, от тази, която му беше дала мама. После пак се загъна и заспа спокойно.
След 20 минути се чу жужене. Зинедин и Шаринита се събудиха и погледнаха. Една малка пчеличка се беше загубила. Луташе се. Зинедин й каза, че е твърде шумна и заради нея не могат да спят. Пчеличката почервеня от срам и тихо каза:
– Загубих се и не мога да намеря пътя към дома. Не ми е приятно в кошера, обаче. Искам приключение. Извинявам се и между другото аз се казвам Пипилина. Много ми е приятно.
– Ако искаш ела с нас, ние сме точно на приключение. – каза Шаринита, късайки едно нежно цвете, което после подаде на пчеличката. – Вземи, пийни си нектар. Сега, какво ще кажеш, ако си такава авантюристка ще ти хареса, е?
– О, мерси! Ще дойда, ще дойда! – възкликна Пипилина.

След няколко дни към групата се включи и мравката Мевис, който беше много щастлив и си мечтаеше да види великата принцеса Калиндика, за която само беше чувал. Той беше много въодушевен и се надяваше много да успеят да я избавят от лапите на злия Стършел. Мевис беше малък, но много умен и винаги знаеше всичко за... ВСИЧКО! С него, обаче дойде и един приятел, който също искаше да помогне на Калиндика. Това беше един упорит бръмбар. Той доста мърмореше, но иначе беше добър по душа. Искаше му се да е полезен, но нали нещата не стават изведнъж?! Така е, но бръмбарът не можеше да чака и затова мърмореше и досаждаше постоянно. Неговото име бе Бръмби. Един ден, както вървяха, една гигантска стоножка се изпречи на пътя им и не искаше да ги пуска. Бръмби се впусна, опитвайки се да я отмести, но... нещата не се получаваха. Накрая бръмбарът се изтощи. На Пипилина й хрумна идея... – Хайде да опитаме всички. Нали знаете, че заедно сме най-силни.
Бръмби отново се зае да бута стоножката. Пипилина жужеше досадно и я разсейваше. Мевис я хапеше. Шаринита махаше с крилца опитвайки се да я издуха с вятъра, който се получаваше, а Зинедин също буташе с Бръмби. Накрая успяха и продължиха пътя си. Изведнъж видяха една голяма поляна с минзухари. Те бяха прелестни. В средата на поляната растеше едно орехово дръвче. В него имаше голяма хралупа. Там беше замъкът на Калиндика. Влязоха вътре. Имаше много стражи, ала всички бяха глупави. Все пак бяха мухи. Стършела бе изгонил всички други смели стражи и бе наредил глуповатите мухи. Нашата група от спасители си мина спокойно. Изведнъж Пипилина и Мевис забелязаха, че се чува глас от втория етаж на замъка-дърво. От там слезе злият Стършел, който водеше горката Калиндика.
– Пусни ме! – извика отчаяно тя. – Няма да се омъжа за теб! Ти си зъл. Аз искам някой мил, добър, смел, щедър, красив и умен, който ще ме гледа и ще ми помага да управлявам царството. Ти не си такъв! Ти си лош... ако не ме пуснеш ще викам!
– О, глупава Калиндика – отвърна той. – И да викаш, и да не викаш – смисъл няма! Тук вече живеят само моите стражи и слуги – мухите. Никой от тях няма да ти помогне. Вярно е, че са глупави, дори и на мен не ми вършат кой знае каква работа, но все пак внушават страх и респект към това, че великият Стършел има многобройна войска!
Шаринита не изтрая. Не можеше да гледа повече как злият Стършел се държи ужасно със царицата калинка. Тя изскочи, след нея Зинедин, Пипилина, Мевис и Бръмби. Те задружно хванаха Стършела. Мухите не помогнаха, дори се уплашиха и избягаха. Стършела се дърпаше, жужеше и буташе. Той много се съпротивляваше, но нямаше смисъл, вече го водеха към една стая. Вкараха го в нея и го заключиха. Калиндика беше шокирана, всичко стана толкова бързо! Тя огледа спасителите си и възкликна:
– О, мила моя Шаринита! Ти си довела помощ. Благодаря ти, че ме спаси! Кои са твоите приятели?
– Те са най прекрасните същества, които ми помогнаха да се възстановя и да те спася. Това са скакалецът Зинедин, мравката Мавис, пчеличката Пипилина и бръмбарът Бръмби.
– Много Ви благодаря! – рече Калиндика. – Толкова се радвам, че ме избавихте от тая ужасна участ!

Така те спасиха Калиндика... какво стана по-нататък ли?! Сега ще ви кажа: Калиндика се влюби в Мевис, който беше много добър и си мечтаеше да се срещне и запознае с нея. Държеше се мило, защитаваше я и й помагаше, Зинедин се ожени за Шаринита, върнаха се в родния дом на Зинедин и заживяха весело и честито. Бръмби стана генерал на войската и се научи да бъде търпелив. Пипилина стана новата придворна дама на Калиндика и известно време посещаваше Стършела, носейки му храна. Тя го промени и той стана добър, така лично Калиндика и Мевис им бяха кумове на сватбата. Така и Стършела и пчеличката заживяха дружно и щастливо. Накрая всеки научи нещо ново и полезно и се научи на нещо от приятелите си. Едни се научиха на търпение, други да бъдат добри, трети да рискуват, а пък четвърти да не бъдат толкова буйни, а да се укротят и да следват правилата. Всеки е различен и различни неща го правят щастлив и затова трябва да го уважаваме без да го принуждаваме да прави каквото и да е насила!

Участва в конкурса за зелена приказка.