Приключенията на калинката Зузу

Зузу беше много смела калинка! За своя малък размер той беше извършил много геройства. Беше спасил красивата принцеса на калинките – Елинор, която беше заключена в стария замък на рогатия бръмбар Роро Зловещия. Но това беше само в сънищата му...
Той нито беше смел, нито беше спасил принцесата.

Една сутрин Зузу се събуди много уплашен понеже беше сънувал кошмар. Принцеса Елинор го молеше за помощ.
– Тя сигурно е в беда и трябва да и помогна! – помисли си Зузу.
Той си приготви багажа, взе най-важното, но преди това трябваше да посети добрия скакалец Зинедин, за да му даде съвет. Говори се в страната на Зузу – Калинкополис, че Зинедин с вяра се научил да скача нависоко. Дали щеше да му помогне? Трябваше поне да опита.
Когато стигна пред къщичката на Зинедин и семейството му Зузу видя, че тя е ЗЕЛЕНА. Влезе вътре и видя, че и там всичко е зелено – масичката, столчетата, чинийките и чашките. Майката на Зинедин, мила и с добродушно лице, каза на Зузу къде е стаята на Зинедин. Той я намери бързо понеже имаше голям зелен надпис – Зинедин. Влезе и видя, че скакалецът го очакваше. Зузу реши да го попита веднага, защото много бързаше. Той го попита къде се намира принцесата и как да я спаси, а Зинедин му каза, че най-важното нещо е вярата, а принцесата се намирала през деветия камък в десетия. Но това било много далече, а принцесата била в голяма беда. Имало само един начин – Зузу трябвало да полети, но той не бил летял никога, защото го е страх да не падне и да не удари някого с крилете си, но калинката трябвало да повярва заради спасението на принцесата.

Зузу се сбогувал със Зинедин и семейството му и отишъл да търси голяма тръстика, на която да се качи, за да полети. Ето там до блатото имаше една голяма тръстика. Той започна да се катери по нея и с голямо усилие се качи на върха. Ами сега как ще полети? Толкова го е страх. Той затвори очи и... полетя. Докато летя той видя толкова много красоти, за които не си е и помислял, че съществуват. Най-накрая стигна и видя зловещия замък на бръмбара Роро. О, не, навсякъде е пълно с рогати бръмбари-пазачи. Калинката трябваше да измисли нещо, за да спаси принцесата. И накрая се сети. Той щеше да приспи пазачите със своите кексчета, които беше взел от една старица. Тъй като знаеше, че пазачите са лакоми и завистливи, Зузу отиде при тях и се представи за търговец. Той им каза, че господарят си е поръчал от тези превъзходни кексчета. Както и предполагаше пазачите поискаха да ги опитат, да не би да има сложена отрова.

Те го пуснаха в замъка. Зузу беше уцелил подходящ момент в който Роро спи. Той остави последното кексче на масата пред Роро и тихо взе ключовете. На единия от тях пишеше ,,Елинор" стая 60. Беше се оказало по-лесно от колкото очакваше. Той намери стая 60 отключи я и видя най-прелестното създание – Елинор. Той и обясни, че ще я спаси и те излетяха. За щастие кексчетата бяха подействали бързо на пазачите. Щом стигнаха в Калинкополис, отидоха първо в двореца на принцесата. Кралят и кралицата толкова се зарадваха, че възнаградиха Зузу с много злато. Зузу и Елинор станаха най-добри приятели. Тогава Зузу разбра, че щастието се крие във вярата!

Участва в конкурса за зелена приказка.