Голямото пътешествие на пеперудката Марселин и новите й приятели

В една най-обикновена градина, далеч от дивите зверове, живееха малките буболечки, които си прекарваха живота в безопасност и примирие. Един от жителите на градината беше малката Марселин. Тя беше една прекрасна пеперуда, твърде умна за възрастта си и затова беше една от любимките на царицата. Нейните родители я мислеха за прекалено нежна и затова не й даваха да се разхожда много из градината. Но младата пеперуда жадуваше за приключения. Всеки ден се хвърляше в най-различни приключения с приятелите си и все получаваше наказанието да стои цял ден в лалето си. Такъв й беше режимът на живота – един ден веселба, един ден наказание.

След като се прибра от поредното си приключение, родителите й се уплашиха много като видяха нейното крило. То беше скъсано, а Марселин плачеше. Отидоха в болницата. Доктор бръмбар каза, че крилото й ще се оправи след няколко седмици.
– Марси, – каза майка й – много ни уплаши, мисля че никога няма да те пусна навън!
– Но, мамо, опитвах се да се катеря по розата и се заклещих.
– Нямаше ли крила? – каза ядосано майка й. – Вече никога не помисляй да излизаш от лалето!
- Но... Но...
– Прибери се в лалето си! – изкрещя майка й, а в този момент баща й четеше вестник и не им обръщаше никакво внимание.
Едва стигнала до лалето, младата пеперуда избухна в плач. Думата НИКОГА. Как така никога приключения? След като се успокои тя измисли план.

На другата сутрин пеперудката се зае с плана си за пътешествие. Сложи в чантичката си вода, хляб, сладко и въже и потегли към Люляковата долина. Мечтаеше да ходи там отдавна, а и това беше шансът й да докаже на родителите си своята сила. Но забрави едно важно нещо – не можеше да лети. Все пак потегли... пътят беше дълъг.

Минавайки край една река, що да види! Няколко стоножки бяха в една лодка, но не можеха да я управляват. След няколко минути щяха да се изгубят по течението. Марселин не можеше да ги остави без помощ, взе въжето и го хвърли към тях. Стоножките бяха спасени, благодариха на Марселин. Едната стоножка на име Вилу искаше да покаже пътя на Марселин. Потеглиха двете. По целия път разговаряха.
– Благодаря ти Марси. Не съм виждала толкова добра пеперуда като теб.
– С удоволствие го направих.
И като казваше това, пред двете изникна висока скала. Как ли щяха да я преминат без крила на пеперудката? Докато Марселин си мислеше това, внезапно пред тях кацна лястовица.
– Аз ще ви помогна! Качете се върху мен, аз ще ви закарам. О, извинявайте не се представих. Аз съм Кики.
– Приятно ми е да се запозная с теб, Кики! – каза Марселин.
Момичетата се качиха върху нея и отлетяха. Най-накрая видяха хубавите люляци. Марси не можеше да повярва на това. Тя беше изминала толкова път и накрая успя.
След това приключение трите момичета огладняха и като се наядоха всички се върнаха в къщите си.
Младата пеперуда разказа всичко на родителите си и те се гордееха с нея.

В онзи ден Марселин разбра, че трябва да слуша родителите си и откри две нови приятелки.

Участва в конкурса за зелена приказка.