Голямото приключение на Лилия

Здравейте! Аз съм Лилия и ще ви разкажа за моето приключение.
Един ден, както си вървях през малката горичка близо до къщата ми, видях едно чудновато цвете. То беше обагрено във всички цветове на дъгата. Казах си аз колко е хубаво и го откъснах, за да го подаря на мама. Веднага щом го откъснах видях, че съм станала колкото калинка. Видях една мравка и я попитах:
– Къде съм? Какво стана?
– Ти си в нашата малка страна. – отговори мравката. – Аз съм баба Мравучка. Докоснала си цветето със цветовете на дъгата, нали?
– Да, щях да го занеса на майка ми. – отговорих аз.
След малко баба Мравучка ми каза:
– Да се поразходим и да ти покажа страната ни.
Мравката ме разведе, а след това ми позволи да се кача върху нея да ме повози.

На следващият ден видях една пеперуда. Тя ми показа как да летя, а след това ме взе и мен да похвърчим. Казваше се Пъстроцветка. В този миг дойде и баба Мравучка заедно с една феичка на име Барбара. Тя ми каза, че ще ме направи голяма само ако се забавлявам. Докато нашите бяха на нивата аз се прибрах у дома да си взема храна и гъбата, с която си мият чиниите. Служеше ни за трамплин. След като се изморихме от скачането видяхме една малка локва, която ползвахме за басейн. По едно време баща ми дойде да ме търси, но не ме намери, защото се бях скрила върху едно листо. Изведнъж духна силен вятър и листото полетя заедно с мен. Отвя ме надалеч в друга страна. Първото нещо, което видях там беше един скакалец на име Скокльо. Той ми помогна да се оправя в тази чудновата страна. Той ми каза:
– Ще те заведа при моите приятели. Аз се съгласих и ние тръгнахме заедно.
Скокльо ме заведе при неговите приятели и те се оказаха, че са баба Мравучка, Пъстроцветка и малката феичка Барбара. Стана ми интересно като разбрах, че това не е било друга страна, а само ме е отвяло по-нататък. Беше много забавно.

Когато се разделихме, Барара ми даде малко златен прашец, за да мога да летя като нея. Пъстроцветка ми даде своите пъстри и красиви цветове, а баба Мравучка ми предложи само превоз из страната. Най-накрая нашите отново дойдоха да ме търсят и ме видяха – не се бях скрила на подходящо място. Барбара ми каза, че ще стана отново голяма, ако намеря същото цвете и пак го докосна. Намерихме го, а след това се сбогувахме, докоснах го и стенех голяма отново. От този ден нататък всеки ден ходех да видя моите горски приятели.

Участва в конкурса за зелена приказка.