Вълшебният свят на Зинедин

Една сутрин, вместо в леглото си, се събудих в една обширна ливада. Тя бе изпълнена с цветя и насекоми. Зад всичко това се криеше Зинедин или по-скоро бащата на Зинедин. Той беше богат и синът му организираше партита с парите му през уикендите. Настанеше ли делник, Зинедин кротко си пиеше кафето и даваше работа на околните насекоми (кафето на насекомите е съставено от стръкове трева, кал и бистра вода. Е, за хората е гнусно, но за насекомите е истинска наслада)!
Когато се огледах в едно езеро видях, че съм се преобразила в калинка! Още един тежък момент в живота ми... Но все пак преглътнах. Както си седях сред полята, дойде страшен, но малък бръмбар. Стреснах се и отскочих встрани.
– Не се страхувай! – успокои ме той.
– Аз съм бръмбарът Рогач. Дойдох да ти кажа, че е време да ти намерим работа. За това трябва да отидем при Зинедин. Той ще каже като какво да работиш.
Тръгнахме. По пътя бръмбарчето ми разказа колко разнообразни са професиите в техния свят.

– Спасител! – категорично каза Зинедин, щом стигнахме. – Ти ще работиш като спасител!
– Аз работя като продавач на закуски близо до едно езеро. – обади се моят придружител. – Ще те заведа на работното ти място.
Работата не беше никак лесна. Езерото беше много оживено, а когато някой се давеше, преди да литна при него трябваше да вземам нещо тежко, защото нямаше да мога да го издърпам с крехките си ръце.
Мина един месец. Беше време за заплата.
– Ние ще дойдем с теб! – самопоканиха се паячетата, които също работеха наблизо.
– Наблюдавахме те как работиш. Наистина се справи отлично! Има шанс Зинедин да те превърне отново в човек!
– Какво искате да кажете?! – не разбрах аз.
– Ами, всички ние сме били хора, преди да станем насекоми. – заобясняваха те. – Дори Зинедин. Когато е бил човек, той е притежавал магическа пръчка, но не знаел как да я управлява! Съвсем случайно я насочил към себе си и се превърнал в скакалец. Така той си отмъщава върху другите хора, но когато някое насекомо работи безгрешно, той отново го превръща в човек. Въпреки това все още не знае заклинания за скакалци.
Затичах с надежда към скакалеца. Имаше огромен шанс да възвърна човешкия си вид!
– А, пак калинката. – каза ококорено малкото скакалче.
– Абра ка дабра, сим саламин!
И знаете ли какво стана тогава? Аз бях отново човек и кроткоси лежах в леглото!

Участва в конкурса за зелена приказка.