Приключенията на калинката Джени

Джени беше малка калинка, на която всичко и се струваше голямо, е, то така си и беше. Всеки, който минаваше покрай нея се правеше, че не я забелязва и дори един път човекът от бялата къща щеше да я стъпче цялата! За щастие падна й само едното крило. Така преминаваха целите й дни – стои в тревата и гледа някой като мине да не я стъпче.

Един ден дойде някакво момиче и тогава Джени си помисли че ще я побутне с краче! Джени изведнъж извика:

– Помоооощ, недей да ме газиш, аз искам да живея!

Тогава момичето я вдигна в ръце и й каза: Калинке, Малинке, отвори си крилцата...

За жалост Джени не можеше да си отвори полусмачканото крилце и не можеше да отлети. Момичето я остави и изведнъж тя се озова на една зелена трева. Там намери един скакалец и го попита как се казва. Казваше се Зинедин!

– И на теб ли ти се случва понеже си малка да те стъпчат и да не можеш да летиш, разбира се аз сега не мога да скачам! – каза Зинедин

– И аз съм така. Тези гиганти скоро ще ме убият! – отвърна Джени.

Така Зинедин и Джени тръгнаха по залез слънце, за да търсят дом, дом, който няма никой да го развали.

На другия ден те намериха един мравуняк и там 5 мравки – Буба, Мрави, Мързеливко, Светльо и Буби. Те също си търсеха вече нов дом!

– И вие ли търсите нов дом? – попитаха вкупом и петте мравки.

– Та ние дори нямаме такъв! – отвърна Джени.

На другия ден те решиха, че трябва да си намерят дом за всички! И така те вървяха, вървяха и тогава се озоваха на сметището.

– Да почакаме до утре? – предложи Джени.

– Какво има утре, нали търсим дом! – Отвърна сърдито Зинедин.

– Когато почистят сметището, тогава ще живеем тук!

Така се мина една седмица и тогава изчистиха сметището и те заживяха заедно всички! Натрупаха достатъчно храна за следващите дни.

– Колкото и да сме малки, пак сме полезни! – Отвърнаха Джени и Зинедин и петте мравки :)

Участва в конкурса за зелена приказка.