Кали – калинката, която не можела да лети

Беше една спокойна вечер. Тогава измежду тревите се появи една калинка. Г-жа Миракъл беше родила една мила и мъничка калинка. Тя реши да я нарече Кали. Това бе едно от най-популярните имена сред насекомите. Кали беше едно нетърпеливо дете, което постоянно правеше бели.
И така покрай тези поразии тя стремглаво се запъти към тичинката на лайкучката и си счупи едното крилце на високия плет. Всички разбрали за сполетялата я беда. Доктор Бухльо се опитал да помогне на Кали, но не могъл, защото едната част от крилото била навътре в плета. Кали не могла да лети като братята и сестрите си. Това обаче не сломявало духа й. Всеки ден тя правила нова проба за полет. Тя нямала подкрепа до себе си, което я накарало да се откаже. Това станало сутринта, когато тя правила поредния си опит. Седнала на един камък и започнала да плаче. Плакала, плакала и образувала едно езеро около камъка. Кали спряла да плаче и се огледала. Беше направила езерце, което тя не можеше да прекоси. Продължила да плаче до вечерта. Всички се притеснили за Кали. Майка й тръгнала да я търси заедно със братята и сестрите на Кали, и със група светулки. Дирили я тук и там. Накрая видели малката плачеща калинка. Нейните братя я избавили.
– Защо сте тук? – попита Кали.
– Търсихме те.  А ти защо си тук? Доктор Бухльо ти беше казал да не излизаш навън. – отговорили калинките.
– Опитвах се да летя, за да бъда като вас. – казала Кали.
Майка й я прегърнала силно.
– Аз ще те обичам винаги независимо от различията. – прошепнала г-жа Миракъл на Кали.
Кали не полетяла, но не тъгувала, защото запълнила сърцето си с майчина обич.

Участва в конкурса за зелена приказка.