Рожденият ден на Бинън Бръмски

Беше много късно вечерта. Всички калинки вече бяха потънали в дълбок сън. Мравките се прибраха в мравуняците си и затвориха очи, дори светулките решиха да поспят тази нощ, защото на следващия ден щяха да отидат на гости у стария бръмбър Бинън Бръмски за закуска заедно с останалите малки животинки на поляната. Щяха да празнуват рождения му ден. Никой не знаеше на колко точно щеше да стане, дори самият той не помнеше. Но всички знаеха, че никой бръмбър не е живял толкова дълго досега. Но Бинън Бръмски съвсем не се чустваше стар. Не летеше кой знае колко добре, но пък много обичаше да танцува и го правеше с такава лекота, че човек би помислил, че е млад. Но какво пък разбират хората от бръмбъри! Е, както и да е.

Все още беше вечер и рожденият ден на Бинън Бръмски не беше настъпил, а животинките бяха потънали в дълбок сън... с малко изключение. Мисис Скокли беше будна и се опитваше да накара сина си Зинедин да си легне. Но кое малко щурче ще иска да спи, щом утре Бинън Бръмски щеше да има празник, а то ще трябва да изсвири на цигулка "Честит Рожден ден"? Зинедин беше обещал на майка си, че ще го направи, но тогава той не знаеше, че свири фалшиво. А докато се мъчеше безпомощно с лъка и струните, надявайки се да се получи хубава мелодия, дори да не беше кой знае колко добра, мисис Скокли продължаваше да го умолява да си поспи. Накрая Зинедин се примири и легна в малкото си легло от листа. Заспа мигновено.

Беше на рождения ден на Бинън Бръмски. Засвири на цигулката "Честит рожден ден", но по-лошо от всякога. Опита отново и отново. Всеки път ставаше все по-зле. Старият бръмбър запуши ушите си и заплака. Животинките подгониха Зинедин. Тичаха и тичаха. Накрая го хванаха и тогава... Зинедин се събуди.
– Било е кошмар. Просто кошмар – повтаряше си той. – Още имам време да се упражнявам. Няма да спя.
Щурчето погледна малкото часовниче в стаята си. Оставаха два часа докато майка му и баща му се събудят и Зинедин не можеше да свири там, защото много щеше да шуми, а мистър и мисис Скокли не обичаха да ги събуждат толкова рано. Но щурчето не можеше и да чака те да станат сами. То взе цигулката и излезе през прозореца. То свири, свири и се разхождаше из поляната. Накрая стигна нейния край. Никога не беше ходил там. Огледа се. Наблизо имаше една малка къщичка. Знаеше пътя обратно и можеше да се върне, но защо пък да не влезе и да надзърне – имаше време. Прозорчето беше отворено. Зинедин влезе през него и се огледа. Нищо не му направи впечатление – нито масичката за кафе, нито мекия диван, дори телевизора не го учудваше, а по него беше пусната тиха музика. Но тогава видя нещо много интересно. Малко оловно войниче с шапка и барабан. Без да мисли, Зинедин махна шапката от главата му и я сложи на своята. Стана му помярка. След това взе барабана и го удари няколко пъти с палките. Усмихна се толкова широко, че усмивката зае половината от лицето му. По-прекрасен звук не беше чувал. Реши да задържи новия инструмент. Тамън щеше да скочи през прозорчето, но се спря. Щеше да обиди войничето, ако му вземе барабана и го остави с празни ръце. Затова му даде цигулката си. И без това не можеше да свири на нея, а войничето сигурно щеше да може. Доволен от това което беше направил, Зинедин заподскача гордо напред. По път за вкъщи не спря да свири на барабана и си пееше весело. "Господин Бръмски много ще се изненада! Всички ще се изненадат! Това ще е най-хубавия рожден ден, правен някога!" Така си мислеше весело щурчето. Когато се прибра, мистър и мисис Скокли още спяха. И той реши да полегне.
Скоро майка му го събуди. Облякоха се. Зинедин грабна барабана и тръгна заедно със семейството си за закуска у Бинън Бръмски.
– Но къде ти е цигулката? Какво е това нещо? – попита учудено мистър Скокли.
Зинедин им разказа развълнувано случилото се сутринта. Мисис Скокли не се зарадва особено, но си каза, че щом синът и е щастлив, то и тя ще е щастлива. Най-сетне пристигнаха в дома на Бинън Бръмски. Вече бяха пристигнали почти всички малки животинки от поляната. Рожденикът беше отишъл в съседната стая, за да вземе тортата. Той нали не знаеше на колко години става, затова просто я беше украсил с толкова свещички, колкото успяха да се съберат на нея. Щом се върна при гостите си, Зинедин заудря с палките по барабана и всички в хор запяха "Честит рожден ден". Бинън Бръмски заплака, но не заради ужасен шум, както беше в съня на скакалчето, а от радост. Пасле закусваха. Една мравка запали свещичките и рожденикът ги духна. Разряза тортата. Парчетата бяха малки, за да стигнат за всички, но бяха засищащи и много вкусни.
Накрая стана време гостите да си тръгват. Пожелаха на Бинън Бръмски да живее още дълго и заминаха. Зинедин беше много щестлив, че е зарадвал стария бръмбър, а родителите му така се гордееха с него.

Той вече е голям и сигурно си има свои деца, на които разказва своето приключение и ги учи да свирят на барабан. А доколкото знам, Бинън Бръмски все още е жив и скоро е рождения му ден.

Участва в конкурса за зелена приказка.