стихчета от деца

Начало | стихчета от деца | Коледа пристига

Коледа пристига

Галина Георгиева | 2010-12-27

Снежецът пада, тихичко и кротко
всички са навън, весели, засмени.
Дядо Коледа пристига, дар чудесен,
за да сложи под елхата,
та децата да зарадва.
Двадесет и четвърти празникът пристигна,
а на масата стои празничната пита.
Всички на трапезата пеят и се смеят,
че за новата година да поумнеят.
Малките юнаци весели, засмени,
чакат стареца белобрад,
тази вечер да ги посети пак.
Всичките заспиват и желанието тяхно,
чакат да се сбъдне незабавно.
Старецът пристига и подаръци оставя,
щом отворят малките деца очи,
да се радват до зори.

***
Коледа наближаваше и всички деца се радваха. Имаше едно малко момиченце, което имаше всичко на света. Родителите му бяха много богати, но имаха много работа. А точно по Коледа те бяха извън страната и нямаха намерение да се връщат. Затова детенцето трябваше да празнува най-хубавия празник с бавачката си.
Ден преди Коледа то написа писмо до Дядо Коледа с тъжно, но изпълнено с надежда лице:
— Скъпи Дядо Коледа аз много те обичам и вярвам в теб. Тази Коледа съм много тъжна и няма да искам от теб накой голям подарък. Ще те помоля само за едно нещо, искам за празника мама и татко да се приберат у дома, за да празнуваме заедно. Най-искренно се надявам желанието ми да се сбъдне. То заплака над писмото и сълзите му се стичаха по алените му бузки и скоро намокриха и писмото. Малко по-късно то прати писмото си до Северния полюс.

След това белобрадият старец отвори писмото и зачете, когато го изчете се спря и каза:
— Мило дете, за да изпълня това твое желание ще ми е нужно много голямо коледно вълшебство.
Той отиде при джуджетата и Снежанка, разказа им. На тях много им дожаля и казаха:
— Ние ще направим всичко по силите си, за да може това момиченце да е щастливо на светлия празник. Няма да се предадем нито за миг.
Всички се захванаха за работа, а големият празник наближаваше. Мъничето беше се отчаяло.

Вечерта настъпи и то започна да празнува с бавачката си. Те започнаха да пеят коледни песни, а след това седнаха на масата. Разрязаха и коледната пуйка. Както си стоеше детенцето изведнъж се разплака и отиде до елхата. Жената, която се грижеше за него го видя и отиде да го пита какво се е случило, а то каза:
— Аз написах писмо до Дядо Коледа в което го помолих мама и татко да се върнат, но той не можа да изпълни желанието ми. Сега съм много тъжна и щом не е изпълнил желанието ми, значи той наистина не съществува. Вече не вярвам в него.
Бавачката се опита да успокой мъничето, като му позволи да отвори подаръците. Ставаше късно и момиченцето почти заспиваче. По едно време на вратата се позвъня, бавачката се изплаши. Помисли си, че може да са крадци, но смело се запъти към вратата, а когато я отвори видя мойката и бащата на детето. Тя много се изненада и реши да не казва на детето, за да може да се зарадва, след като си отвори очите. Тя отиде при детенцето и му каза:
— Имам голяма изненада за теб. Първо искам да си затвориш очите и да доидеш с мен в другата стая.
— Добре — каза то. — Ще те последвам.
Когато отвори очи то видя родителите си и извика от радост. Родителите му казаха:
— Скъпо дете, ти да не си помисли, че ще те оставим само с бавачката на Коледа. Ние много те обичама, макар и да не се виждаме много, но ти знай, че ние винаги ще те обичаме каквото и да става. Всички заедно почнаха да се веселят, а когато стана време за лягане и момиченцето остана само в стаята си започна да говори:
— Скъпи Дядо Коледа, много съжалявам, че ти казах толкова лоши думи, като това, че няма да вярвам повече в теб. Аз съм ти безкрайно блсгодарна за всичко. Дано приемеш извиненията ми и ми простиш. След няколко минути то погледна презпрозореца и видя стареца. Той се возеше на шейната си и махна на детето, като изрече думите:
— Не се притеснявай скъпо, мъниче в сърцето ми има място за всички деца, без значение да ли са добри или лоши. В живота има много трудности, не го забравяй, но ти си много специално дете, с голямо сърце. Не си като другите деца, да искаш само големи подаръци, а да не мислиш за семейството. После се обърна и каза:
— Весела Коледа! Хо-Хо-Хо!
Момиченцето беше доволно и заспа спокойно. Все пак не всеки ден е Коледа.

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата"



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град